България очаква над 6 милиарда евро за земеделие

0
Европейската комисия предлага таван на големите субсидии
Европейската комисия предлага таван на големите субсидии

Европейската комисия предлага таван на големите субсидии

България може да разполага с минимум 6,2 милиарда евро европейско финансиране за подпомагане на доходите на земеделските производители през периода от 2028 до 2034 година. Това предвижда предложението на Европейската комисия за следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, представено от Марио Милушев, директор за стратегическите планове по Общата селскостопанска политика (ОСП) в Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони", съобщават от Министерството на земеделието и храните.

Данните бяха оповестени по време на специализирани форуми за бъдещето на Общата селскостопанска политика, организирани от аграрното ведомство с подкрепата на Европейската комисия на 16 и 17 ноември в Монтана и Стара Загора. Според представените разчети общият финансов пакет за страната ни по бъдещия План за национално и регионално партньорство достига 20,4 милиарда евро. От тази сума минимум 6,2 милиарда евро са твърдо обособени за директна подкрепа на фермерските доходи, а над 13 милиарда евро остават в необособената част на плана, откъдето държавата ще може да финансира различни национални политики.

За развитието на селските райони са заложени поне 1,42 милиарда евро. Като допълнителен буфер над 1,3 милиарда евро могат да бъдат предоставени предварително за мерки по селскостопанската политика от европейските средства за гъвкавост. От Европейската комисия уточняват, че посочените финансови параметри и правилата за разпределение все още са предмет на преговори между държавите членки и не представляват окончателно одобрен бюджет.

На общоевропейско равнище предложението предвижда 293,7 милиарда евро обособено финансиране за доходите на стопаните. Тази сума се запазва и в компромисния вариант на ирландското председателство на Съвета на ЕС, въпреки идеята за свиване с около 3% на общия бюджет за плановете за национално и регионално партньорство. Едновременно с това се предлага орязване с 30% на общоевропейския резерв за селскостопански кризи – от 6,3 милиарда на 4,41 милиарда евро. Предстои на 21 ноември председателят на Европейския съвет да представи ново финансово предложение, което лидерите на съюза ще обсъдят в края на месеца.

Тавани на субсидиите и нови плащания

Една от най-съществените промени в новата рамка е въвеждането на прогресивно намаляване на базовото подпомагане за големите агробизнеси. Първоначалният проект предвижда орязване на сумите за стопанства, които получават над 20 000 евро годишно, както и въвеждане на максимален таван от 100 000 евро на стопанство. Конкретните прагове и въпросът дали тези ограничения да бъдат задължителни за всички държави продължават да се дискутират.

Европейските експерти предлагат средното базово плащане на хектар на национално равнище да се движи в определени граници, като първоначалните стойности са между 130 и 240 евро, но тези параметри също подлежат на корекции в хода на преговорите. Предвидени са механизми за допълнително финансиране на млади фермери, жени в земеделието и стопанства в райони с природни ограничения.

За малките земеделски стопанства се отваря възможност за еднократно плащане до 3000 евро, макар че включването на тази мярка в националните планове няма да бъде задължително. Сред новите инструменти се откроява и еднократна финансова помощ в размер до 200 000 евро, насочена към фермери, които преминават към устойчиви земеделски системи.

Шестте слаби места на българското земеделие

В анализа на Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" са формулирани шест основни структурни проблема пред България, които властите трябва да адресират при написването на новия национален план. На първо място Брюксел поставя ниската конкурентоспособност на малките и средните стопанства, техния труден достъп до кредитиране и модерни технологии, както и липсата на реално коопериране между самите производители.

Второто предизвикателство е слабата позиция на земеделските стопани във веригата за доставки на храни, което ги прави уязвими спрямо преработватели и търговски вериги. Третият сериозен проблем обхваща демографската криза – обезлюдяването и застаряването на населението в селските райони, съчетани с липса на базови услуги, лоша инфраструктура и високи нива на бедност.

Специален акцент в доклада е поставен върху четвъртия проблем – състоянието на напоителната инфраструктура. Според европейския анализ остарелите и неефективни напоителни системи са сред най-големите структурни слабости и пряка пречка пред дългосрочната устойчивост на родното земеделие. Този дефицит се обвързва пряко и с петото предизвикателство: високата уязвимост към климатичните промени, деградацията на почвите, замърсяването на водите с азотни съединения и натиска върху биоразнообразието.

На шесто място Европейската комисия посочва бариерите пред младите хора, които искат да стартират агробизнес, както и слабата система за обмен на знания и иновации. Основните спирачки пред новото поколение фермери остават трудният достъп до земя, сложните процедури по наследяване на стопанства, по-ниските доходи в сектора и банковите ограничения при отпускане на заеми.

Срокове и препоръчани реформи до 2028 година

Съгласно представения от Марио Милушев график всички държави членки трябва да проведат задължителни консултации със заинтересованите страни в сектора до второто тримесечие на 2027 година. Неформалният диалог между Европейската комисия и българските власти за изчистване на националните приоритети ще продължи до юни 2027 година, след което страната ни ще може официално да внесе своя план.

Крайният срок за подаване на всички национални планове в Брюксел е 31 януари 2028 година. Документите трябва да получат одобрение от Съвета на ЕС най-късно до 31 юли 2028 година, за да се гарантира отпускането на предварителното финансиране за самата 2028 година.

Европейската комисия препоръчва на София да използва натрупания опит от действащия стратегически план и да запази приемствеността при подпомагането на производителите. В насоките от Брюксел са заложени и конкретни очаквани реформи – улесняване на достъпа до земеделска земя, пълна цифровизация на кадастралната информация, опростяване на процедурите за наемане и прехвърляне на ниви, както и цялостно модернизиране на управлението на водните ресурси. Окончателните условия за усвояване на милиардите ще зависят както от финалната сделка между европейските институции, така и от качеството на българския национален план.

Изпращайте снимки и информация на news@dunavmost.com по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите злоупотреби в сайта, за да оставите анонимен коментар или да гласувате изискваме да се идентифицирате с Google акаунт.

Натискайки на Google бутона коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

Код за сигурност
* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Кола блъска пешеходец на "зебра". Шофьорът към пострадалия:

- Имате голям късмет! Аз съм лекар.

- А Вие - не. Аз съм адвокат.

Нови коментари