Правителството вдига данъци и осигуровки за над два милиарда евро
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Управляващите отстъпиха от предизборната си програма заради дефицита в хазната
Правителството на премиера Румен Радев залага три изцяло нови данъка и повишава редица съществуващи акцизи, такси и осигурителни прагове през 2027 година, за да свие дефицита в държавната хазна, показва справка в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на Министерството на финансите, анализирана от Economic.bg. Заложените в проектобюджета приходни мерки влизат в пряко противоречие с предизборната програма на управляващата формация „Прогресивна България“ и със заявките на финансовия министър Гълъб Донев, че данъчната тежест за бизнеса и гражданите няма да се увеличава.
Пакетът от двадесет данъчни и осигурителни промени трябва да осигури общо над 2,24 милиарда евро допълнителни постъпления през следващата година. Новите преки налози обхващат извънредно облагане на свръхпечалбите в определени сектори, целева вноска върху приходите на операторите на съоръжения за съхранение на ток и окончателен данък от 7% върху увеличените ваучери за храна. Паралелно с това властта вдига данъчните оценки на имотите, тол таксите, акцизите за тютюневи изделия и мощни автомобили, както и праговете за социално осигуряване.
Обрат след категоричните обещания
По време на предизборната си кампания „Прогресивна България“ записа запазването на данъчните ставки като основен приоритет в управленската си програма. Само преди четири месеца - на 17 юли тази година - вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев препотвърди тази позиция в ефира на БНР и изключи възможността дупката в хазната да се запълва чрез нови налози.
"Единственият възможен източник за намаляване на разходната част и за свиване на дефицита са именно евросредствата. Няма да пипаме данъци, данъците ще останат такива, каквито са. Ние ще работим за това - първо да имаме финансова дисциплина, да запушим всички пробойни, откъдето изтича общественият ресурс, да направим по-ефективна и ефикасна държавната администрация, да направим така, че бизнесът да функционира без допълнителна държавна намеса и държавни пречки", заяви Гълъб Донев в интервюто си за националното радио.
Въпреки тези уверения оформящата се фискална криза принуди кабинета да търси спешни приходи чрез по-високо облагане в проектобюджета за 2027 година, който вече премина на първо четене през парламентарната комисия по бюджет и финанси.
Спорът за свръхпечалбите и ударът по батерийните паркове
Най-мащабната и оспорвана мярка в разчетите на финансовото ведомство е еднократният 33-процентен данък върху свръхпечалбата, от който правителството очаква да събере 800 милиона евро през 2027 година. Извънредният налог ще засегне банките, застрахователните дружества, телекомуникационните оператори, обменните бюра, фирмите за бързи кредити и търговците на храни с нетни приходи от продажби за 2026 година от поне 5 милиона евро. За база ще се взима средната годишна данъчна печалба на дружествата за периода от 2020 до 2025 година, увеличена с 20%, като горницата над този праг ще се облага с новата ставка от 33%, а до 30% от дължимия данък ще могат да се преотстъпват за инвестиции или резерви.
Работодателските организации и банковият сектор се обявиха остро срещу мярката, а управителят на Българската народна банка Димитър Радев предупреди, че изземването на този ресурс може да доведе до по-скъпи кредити и затягане на условията за домакинствата и фирмите на фона на високата уязвимост на българските потребители в еврозоната при ръст на лихвите. Сериозни резерви за реалистичността на прихода изрази и Фискалният съвет. Собствените симулации на консултативния орган показват, че хазната реално ще събере около 211 милиона евро - близо четири пъти по-малко от заложените в бюджета 800 милиона евро.
По време на дебатите в ресорната парламентарна комисия стана ясно, че преходните разпоредби на проектозакона въвеждат и нова целева вноска за операторите на съоръжения за съхранение на електроенергия. Собствениците на батерийни паркове ще дължат 5% върху приходите си без ДДС от услуги за съхранение, допълнителни услуги и продажба на ток към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Заедно с вноските на производителите и търговците на ток тези целеви удръжки в енергетиката трябва да донесат 97,2 милиона евро в бюджета за 2027 година. От бранша вече предупредиха, че налогът застрашава инвестиции за милиарди, а от Министерството на финансите допуснаха корекция между двете четения, така че ставката да се начислява върху разликата между приходите и разходите, а не върху целия оборот.
По-високи осигуровки и облагане на ваучерите за храна
Сериозна тежест за работещите и компаниите идва от повишаването на осигурителните прагове. Вдигането на максималния осигурителен доход на 2400 евро ще изземе допълнително 265,1 милиона евро от висококвалифицираните кадри и техните работодатели. Паралелното увеличение на минималния осигурителен доход и праговете по икономически дейности е разчетено да вкара още 196,7 милиона евро, а прекият ефект върху данъка върху доходите на физическите лица от по-високата минимална работна заплата възлиза на 9,7 милиона евро.
Промяна настъпва и при една от най-популярните социални придобивки. Максималният месечен размер на ваучерите за храна се вдига от досегашните 102,26 евро на 200 евро. Сумaта до 102,26 евро остава необлагаема, но горницата над този праг вече ще се облага с нов окончателен данък от 7%, от който хазната очаква 55 милиона евро през 2027 година. В корпоративното облагане се вдига и данъкът върху разходите в натура за лично ползване на фирмени активи - ставката скача от 3% на 7%, което трябва да донесе допълнителни 6,6 милиона евро.
По-скъпи имоти, цигари, мощни коли и пътни такси
Бюджетната рамка за 2027 година залага и мащабно поскъпване на имуществените и косвените данъци за всички граждани:
-
Имоти и строителство: Данъчните оценки на недвижимите имоти се увеличават с 30% през 2027 година, а през следващите две години е планиран допълнителен ръст от по 35% годишно. Само за следващата година това ще увеличи приходите от данък сгради със 73,4 милиона евро. Отделно се въвежда задължителна регистрация по ДДС при сделки с имоти, от която се очакват 120 милиона евро.
-
Тютюневи изделия: Продължаващото поскъпване по тютюневия акцизен календар ще донесе 183,5 милиона евро пряко от по-високи акцизи и още 36,7 милиона евро от дължимия върху тях данък върху добавената стойност.
-
Автомобили и пътища: Въвежда се изцяло нов акциз за мощните автомобили с двигатели над 250 киловата, който ще варира на четири стъпки между 500 и 6000 евро и трябва да осигури 20,8 милиона евро в хазната. Шофьорите и превозвачите ще плащат и повече за придвижване - диференцирането на тол таксите според въглеродните емисии е разчетено за 45,5 милиона евро, а общото поскъпване на тол таксите и електронната винетка ще добави още 31,7 милиона евро.
-
Хазарт и концесии: В сектора на хазарта влизат в сила пакетът от мерки от предходния бюджет с ефект от 71 милиона евро, по-високият алтернативен данък за 12,8 милиона евро и новите хазартни налози за 2027 година, носещи още 11,4 милиона евро. От по-високи концесионни възнаграждения за добив на подземни богатства държавата планира да събере допълнителни 42,4 милиона евро.
-
Събираемост на НАП: Извън преките увеличения на ставките правителството залага и на два пакета от мерки за повишаване на събираемостта - 95,4 милиона евро трябва да дойдат от по-строг контрол при ДДС, а 66,3 милиона евро от мерки при корпоративния данък и облагането на доходите на физическите лица.























