Инцидент с подпочвени води променя завинаги столичния пейзаж

Блокове 67 и 68 в столичния квартал "Дружба 1" изглеждат като архитектурен сиамски близнак, обърнал поглед към емблематичното езеро. Десетилетия наред модифицираният проект на "Софпроект" подхранва градския фолклор с легенди за тайни коридори и утопични идеи на социалистическото градоустройство. Зад фасадата на мащабния ансамбъл обаче се крият неподозирани инженерни решения, липса на романтика при вътрешното разпределение и неочакван световен отзвук.

Инженерна тайна вместо топла връзка

Ансамбълът, оформен като гигантска буква "Н", ражда най-устойчивия мит за квартал "Дружба" – съществуването на така наречената "топла връзка". Поколения столичани вярват, че между двете сгради има затворен коридор, който позволява преминаване без излизане навън.

Реалността е напълно различна и е продиктувана от строгите изисквания за безопасност. Между двете конзоли, които визуално се срещат, съществува разделителна фуга. Тя е проектирана със специфична инженерна цел – да поеме сеизмичната активност. Георги Кордов: "В България и София се прилагат едни от строгите изисквания за антисеизмичност в строителството." При евентуално земетресение въпросната фуга позволява на двете сгради да се движат независимо, предотвратявайки фатален сблъсък на конструкциите. Под жилищните площи между тях няма нищо освен въздух.

Истината за езерото и първите наематели

Въпреки че блоковете са неразривно свързани с гледката към езерото, строителната реалност е лишена от планирана естетика. Самият воден басейн не е природен феномен, а резултат от инцидент при мащабни изкопни работи през 70-те години на миналия век, когато подпочвени води заливат строителната площадка и оформят язовира.

Макар силуетът на "близнаците" да се оглежда във водата, изключително малка част от апартаментите реално имат изглед към нея. Причината се крие в първоначалния замисъл на проекта. Между 1977 и 1983 година сградите са планирани и построени като масивни работнически общежития, а не като луксозни жилища с панорамни гледки. В блок 67 и до днес се намират общински имоти, запазили духа на първичното си предназначение.

Световна слава и символ на изолацията

Днес интересът към масивните панели надхвърля границите на България. В международните архитектурни архиви, като тези на организацията BACU (Bulgarian Architecture Cultural Union), те са класифицирани като Tower Blocks 67–68 и фигурират в специализирания им фотоалбум в ограничен тираж. За някои чуждестранни наблюдатели блоковете са гениален късен модернизъм, докато други ги определят като мрачна "бетонна пустош" в популярни онлайн платформи.

Тази сурова естетика придобива нов смисъл по време на пандемията от COVID-19. Тогава българският артист Александър Предов и италианският скулптор Алесандро Понган създават колажа "Устояващият човек". Творбата вплита силуета на блоковете във фигурата на човек, застанал на колене, но с вдигната глава – ярък символ на трудностите и клаустрофобията по време на световния локдаун.

Връзката на местните жители с бетонните гиганти остава изключително силна и ревнива. През 2022 година те категорично отхвърлят противоречив проект, който предвижда поставянето на умален макет на панелките директно във водите на езерото. За тях блоковете не са просто архитектурен експеримент, а жив и недосегаем ориентир на квартала.