Максималният осигурителен доход скача до 2400 евро

По-високи осигурителни вноски за работещите и бизнеса, нови заеми и извънредни приходи ще финансират обещаното увеличение на пенсиите с около 8% през 2027 година, съобщават от БГНЕС в анализ на отдел „Вътрешна информация“ на агенцията.

Първият проектобюджет на България като член на еврозоната, изпратен от Министерството на финансите до Европейската комисия и Еврогрупата на 15 октомври, формално запазва основните данъчни ставки. За да покрие новите социални разходи обаче, правителството вдига максималния осигурителен доход до 2400 евро и повишава минималните осигурителни прагове, прехвърляйки основната част от сметката върху реалната икономика и държавния дълг.

Скритата тежест зад непроменените данъци

Заявката на кабинета да овладее дефицита без промяна на преките и косвените данъци не означава липса на нови разходи за работодателите и осигурените лица. Основен инструмент за попълване на хазната догодина става прякото оскъпяване на труда чрез по-високия таван на осигурителния доход от 2400 евро и увеличените минимални прагове по професии.

Успоредно с по-високите осигуровки, бюджетният план разчита на еднократна вноска върху свръхпечалбите на определени икономически сектори, от която се очакват около 800 милиона евро, както и на изземване на дивиденти от държавните предприятия. Икономическата логика на тези мерки поставя въпроса за дългосрочната стабилност на публичните финанси, тъй като постоянни разходи за пенсии и заплати се обезпечават с временни и еднократни приходни пера.

Дори с тези допълнителни постъпления бюджетът за 2027 година е разчетен с дефицит от 4,3% от брутния вътрешен продукт — над европейската референтна граница от 3%. Целта на финансовото министерство е дупката в хазната да се свие до допустимите за еврозоната рамки едва през 2029 година, а междувременно се обещават оптимизация на администрацията, ограничаване на издръжката и реформа в медицинската експертиза.

Повече пари за бюджетарите, несигурност за частния сектор

Социалният пакет в проектобюджета предвижда наред с осемпроцентния ръст на пенсиите да се увеличат заплатите в бюджетната сфера с 5%, а възнагражденията на педагогическите специалисти да скочат със 7,5%. Заложени са също по-високи детски надбавки и данъчни облекчения за семействата с деца.

Тези увеличения обаче очертават ясна разделителна линия на пазара на труда. Докато служителите в публичния сектор получават гарантиран ръст на доходите, за работещите в частните компании подобно задължение няма. В реалния сектор, който ще поеме тежестта на по-високите осигуровки и извънредните вноски, всяко повишение на заплатите ще зависи единствено от състоянието на конкретния бизнес и производителността на труда. Допълнителен риск за всички домакинства остава инфлацията, която при ново поскъпване на живота може да стопи номиналния ръст на пенсиите и заплатите.

Двойно повече разходи за администрация и нов дълг

Тенденцията държавният апарат да поглъща все по-голям ресурс се потвърждава и от одит на Сметната палата, публикуван на 2 ноември. Според данните на одиторите разходите за възнаграждения в публичния сектор са нараснали със 114% за пет години — от еквивалента на 5,78 милиарда евро през 2020 година до 12,42 милиарда евро през 2025 година. За същия период данъчните приходи в хазната са се увеличили с 88,8%.

От Сметната палата предупреждават, че това трайно раздуване на разходите за персонал орязва парите за инвестиции и принуждава държавата да покрива разликата с нови заеми, без да е ясно дали по-скъпата администрация предлага по-качествени услуги на гражданите.

Крайният резултат от трупането на социални ангажименти и дефицити се вижда в дълговата статистика. Проектобюджетът предвижда държавният дълг да нарасне от прогнозираните 40,6 милиарда евро в края на 2026 година до 47,1 милиарда евро в края на 2027 година, достигайки 33,3% от брутния вътрешен продукт. Така цената за по-високите пенсии и бюджетни заплати няма да се плати само чрез днешните по-високи осигуровки, а ще продължи да тежи върху данъкоплатците и през следващите години чрез разходите за лихви и рефинансиране на старите задължения.