Програма „Коперник“ показа нос Самуил и залив Баба Тонка от космоса
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Европейската комисия маркира българските територии на Антарктида
Европейската комисия представи детайлен поглед върху българските владения на ледения континент, използвайки високотехнологични данни от програмата за наблюдение на Земята. Сателитните изображения потвърждават стратегическото значение на базата „Св. Климент Охридски“ като ключов елемент от европейската научна инфраструктура.
География на националната памет
Сателитът Sentinel-2, част от европейската програма „Коперник“ (Copernicus EU), е заснел с висока резолюция района на остров Ливингстън, където са разположени стотици обекти с български имена. Сред тях ясно се открояват нос Самуил, заливът Баба Тонка, полуостров Перник, както и върховете Монтана и Ахтопол.
"Това са част от стотиците български географски имена в Антарктика," посочват от Представителството на Европейската комисия в България. Данните визуализират не просто топографията, а мащаба на българската изследователска дейност, започнала с основаването на базата през 1988 година.
Европейски пари за българска наука
В момента на остров Ливингстън се провежда 34-ата Национална антарктическа експедиция. Макар да се води под български флаг, научната дейност е дълбоко интегрирана в европейските структури. Българският антарктически институт, който ръководи базата, оперира в тясно сътрудничество с консорциумите EU-PolarNet и EU-PolarNet 2.
Финансовият гръбнак на тези мащабни изследвания в областта на геологията, биологията и климатологията се осигурява до голяма степен чрез европейските рамкови програми „Хоризонт 2020“ и наследника ѝ „Хоризонт Европа“. Този модел на финансиране превръща българската база от национален обект в общоевропейска лаборатория с многонационално участие.
Стратегическо влияние
България запазва позицията си сред елитния клуб на 20-те страни-членки на Европейския съюз, които участват официално в управлението на Антарктида. Достъпът до данни от програмата „Коперник“ позволява прецизно следене на промените в ледената покривка и климата в реално време – ресурс, който е критичен за безопасността на експедицията и качеството на научните данни.




















