Военни доставки и европроекти вдигат рязко държавните разходи

Бюджетният дефицит на България ще достигне 5,2 милиарда евро или 4 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт към края на октомври, съобщават от пресцентъра на Министерството на финансите. Предварителните данни и оценки на ведомството показват, че отрицателното салдо по консолидираната фискална програма се увеличава с 1,2 процентни пункта само в рамките на един месец, след като през септември беше отчетено ниво от 2,8 на сто. В номинално изражение дупката в хазната се разширява с приблизително 1,5 милиарда евро спрямо септемврийския дефицит от 3,669 милиарда евро, като основната причина са концентрираните през есента капиталови разходи и плащания по проекти.

Военни доставки и проекти по Плана за възстановяване теглят разходите

Рязкото увеличение на отрицателното салдо през десетия месец на годината се дължи основно на ускорените капиталови разходи и трансфери, отчитат от финансовото министерство. До края на септември държавата е усвоила едва около 50 на сто от планираните за цялата година капиталови средства, което е довело до струпване на плащанията в края на годината.

"Късното приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 година, приключването на строителния сезон, плащанията към контрагенти за доставка на военно оборудване и приключването на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост концентрираха значителна част от капиталовите разходи и трансфери в последното тримесечие на годината", посочват от Министерството на финансите.

Само през октомври капиталовите разходи и трансфери надхвърлят 1,1 милиарда евро. Основната част от тази сума — около 0,6 милиарда евро — е разплатена по сметките за средства от Европейския съюз, като половин милиард евро от тях са насочени директно по Националния план за възстановяване и устойчивост. Останалите около 0,5 милиарда евро са минали през националния бюджет, като лъвският пай от 0,4 милиарда евро представлява плащания по бюджета на Министерството на отбраната.

"Концентрирането на големи по размер плащания в рамките на един календарен месец съответно води до превишение на разходите над приходите за октомври и до формирането на бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма на касова основа на месечна база", допълват от ведомството.

Повече данъчни приходи, но по-малко дивиденти от държавните фирми

Приходите, помощите и даренията в хазната към края на октомври 2026 година се очаква да достигнат 37,5 милиарда евро. Това представлява 75,6 процента от годишните разчети в Закона за държавния бюджет за 2026 година. Спрямо същия период на миналата 2025 година постъпленията в бюджета са нараснали с 3,4 милиарда евро или с 9,9 на сто.

Основен двигател на този ръст са данъчните приходи, които се увеличават номинално с 2,4 милиарда евро или с 8,7 на сто спрямо октомври 2025 година. Сериозен принос имат и постъпленията от помощи и дарения, където се отчита повишение с 1,5 милиарда евро. В същото време неданъчните приходи изостават с 0,6 милиарда евро спрямо миналогодишните нива. От финансовото ведомство обясняват този спад с по-ниските постъпления от дивидент от държавните предприятия през настоящата година.

Пенсии и заплати вдигат общите разходи до 42,7 милиарда евро

Общите разходи по консолидираната фискална програма, включително вноската на България в бюджета на Европейския съюз, достигат 42,7 милиарда евро към октомври 2026 година. Сумата се равнява на 75,1 процента от годишните разчети, докато година по-рано — към октомври 2025 година — държавните разходи са били 37,5 милиарда евро.

Увеличението на разходната част с над 5 милиарда евро на годишна база се формира най-вече от социалните и здравноосигурителните плащания, разходите за персонал в обществения сектор и капиталовите инвестиции. Конкретните фактори за по-високите разходи включват индексацията на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2025 година и от 1 юли 2026 година, повишаването на минималната работна заплата от януари 2026 година, както и актуализацията на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 година, влязла в сила от началото на тази година. Силен натиск върху разходите оказват и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост и по Общинската инвестиционна програма.

До 31 октомври 2026 година централният бюджет е изплатил и 1,0 милиард евро за частта от вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз, съгласно действащото европейско законодателство за собствените ресурси. Въпреки резкия месечен скок на отрицателното салдо до 4 процента, то все още остава под заложения в Закона за държавния бюджет за 2026 година годишен таван на дефицита на касова основа от 5,7 на сто.