Реставратори извадиха 3000 тона кал от неизследвани подземия

Турските власти планират да отворят за посетители подземните структури и тунелите под историческия храм „Света София“ в Истанбул веднага след приключването на тяхното почистване, укрепване и реставриране, заяви турският министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой, цитиран от вестник „Тюркийе“ и БТА. Изявлението беше направено по време на културен фестивал в Анталия, където министърът представи напредъка по мащабното проучване на скритите пространства под вековната сграда.

Хиляди тонове кал и древна гробница

Екипите, ангажирани с продължителната реставрация на „Света София“, вече работят по разчистването, документирането и опазването на сложна мрежа от тунели, водопроводни канали, мазета и подземни галерии. Според данните, изнесени от Мехмет Нури Ерсой, при досегашните разкопки под основата на храма са изгребани и изнесени около 3000 тона кал и строителни отломки. Премахването на натрупаните през вековете наноси е отворило достъп до голям брой напълно неизследвани до момента коридори и подземни камери.

Сред най-значимите археологически находки е четирикамерна подземна гробница, известна като хипогеум, разположена в североизточната част на комплекса. Проучванията в нея са разкрили исторически пластове и следи от епохи, които предхождат самото изграждане на „Света София“ през шести век.

Укрепване на куполите и достъп за туристи

Паралелно с подземните разкопки, реставраторите извършват конструктивно укрепване на главния купол, както и на полукупола, който се издига над източната част на сградата, посочват от вестник „Тюркийе“. По думите на министър Ерсой, турското ведомство възнамерява съвсем скоро да организира специална обиколка за представители на медиите, за да покаже разкритите подземни зони. Всички тунели и камери, които специалистите преценят като безопасни и пригодни за достъп, ще бъдат отворени за широката публика след финализирането на укрепителните дейности.

От императорски храм до действаща джамия

Историята на „Света София“ започва между 532 и 537 година, когато монументалната сграда е издигната по заповед на византийския император Юстиниан Първи. В продължение на девет века тя остава най-големият християнски храм в региона, докато през 1453 година, непосредствено след превземането на Константинопол от османските войски, султан Мехмед Втори Завоевателя я превръща в джамия.

През 1934 година турското правителство, ръководено от основателя на съвременната република Мустафа Кемал Ататюрк, секуларизира обекта и му придава статут на музей. Сградата функционира като музеен комплекс в продължение на 86 години — до 10 юли 2020 година. Тогава, след съдебно дело, заведено от Асоциацията за опазване на историческите паметници и околната среда, решението на Министерския съвет от 1934 година е отменено. Още в деня на съдебното решение турският президент Реджеп Тайип Ердоган подписва указ, с който възстановява статута на „Света София“ като действаща джамия и я отваря отново за мюсюлмански богослужения.