Вредата от съвременния начин на живот
Съвременният начин на живот все повече създава различни предпоставки за нарушаване на здравето, като често диагнозата е неясна. Физиологични състояния и заболявания, като:

1. лошо храносмилане и метеоризъм,
2. киселини,
3. хроничен запек,
4. синдром на раздразнените черва,
5. болезненост в долната част на корема,

са широко разпространени сред обществото и често се дължат на недостатъчното прочистване на дебелото черво и лоша детоксикация на тялото.
Никак не са редки и психологическите разстройства, като депресия, безпокойство, раздразнителност и други неврози, за появата на които често се оказват отговорни именно гореспоменатите физиологични проблеми.
Всъщност доста голяма част от здравословните неразположения се дължат именно на лошото състояние на дебелото черво.
 

Сериозната експозиция на стресови агенти, недоспиването, както и нездравословният начин на хранене, са главните виновници за системни заболявания, като:

• затлъстяване;
• рак;
• ревматоиден артрит;
• автоимунни заболявания, като множествена склероза (МС);
• болест на Крон;
• както и за по-бързото застаряването на населението.

Добрата страна на съвременния начин на живот е, че клизмите вече не са табу. Все повече се застъпва и прилагането на клизми и в домашни условия.
Клизма е метод за пречистване на дебелото черво от натрупаните отлагания. Процедурата ни осигурява усещане на лекота, чистота и жизненост.

От полезните ефекти на клизмите са се възползвали предците ни, още 1500 г. пр.н.е. Прилагани са в Египет (където се вярвало, че всички болести се появяват от натрупването на излишъците храна), древните региони в Африка, Гърция, Вавилон, Индия и Китай.

В цивилизацията на маите, както и при индианците, клизмите са се практикували и с ритуална цел, като към водата били добавяни психотропни вещества, тютюн и алкохол.
През 18ти век французите редовно практикували този метод за пречистване и детоксикация, както и за поддържане на теглото. Самият крал Луи XIV си е направил почти 2000 клизми през живота си.
Опитът показва, че периодичното прилагане на клизми имат значителна полза за здравето, както и за поддържане на младостта.
 

Здравето на тялото зависи от състоянието на червата
Вече за доста хора не е тайна, че здравето на човек в изключителна степен зависи от състоянието на червата и особено на дебелото черво (колона).
 

От изключително значение за доброто и пълноценно храносмилане са:

• двигателната активност;
• здравословното хранене;
• консумацията на плодове, зеленчуци и ферментирали храни;
• обилния прием на чиста, питейна вода;
• доброто балансиране на диетата;
• изключването на стреса;
• осигуряването на достатъчно почивка;
• чистия въздух и много други условия.

Оказва се обаче, че всичко това може да не бъде достатъчно, ако дебелото черво не се освобождава изцяло от отпадните продукти.
 

Функция на дебелото черво
Основната функция на дебелото черво е да абсорбира вода и хранителни вещества от приеманата храна и да елиминира отпадъците и токсините. За съжаление обаче, то е неспособно да изхвърля всички постъпили отпадни продукти, особено при твърде обилно и нездравословно хранене. С годините, това води до натрупване на втвърдени отпадъци по стените на дебелото черво (често наричани "шлаки"), което го прави мудно и затруднява работата му.
 

Когато това се случи, са налице следните симптоми:

• лошо храносмилане;
• стомашни болки;
• подуване на корема;
• загуба или рязко увеличение на апетита;
• раздразнителност;
• депресия;
• прекомерно наддаване на тегло;
• умора;
• главоболие;
• неспособност за концентрация;
• алергии.

Натрупването на отпадъчни продукти по стените на колона, често причинява появата на констипация (запек), при което буквално се блокира нормалния пасаж на храната (увеличава се времето, през което тя престоява в дебелото черво), а това води до загниване на хранителните вещества и образуване на токсини.
Тези токсини се абсорбират от червата и преминават в кръвния поток. Така достигат до всяка клетка в организма, с което застрашават здравето и нормалната й функцията.
Запека е вреден за всяка клетка и всеки орган в организма ни.
 

Видове клизми
Най-общо клизмите се делят на лечебни, очистителни и диагностични. По-детайлно, те се подразделят на следните видове:
В зависимост от обема на прилаганата течност се различават два вида клизми: клизма с малък обем и клизма с голям обем.
 

Клизма с малък обем
Една клизма е с малък обем, ако количеството на течността варира в границата 200-500 мл. Такива клизми са подходящи при лека констипация (запек).  Някои терапевтични процедури, като например клизма с кафе, за лечение на рак на черния дроб и обща детоксикация на организма, също са ниски обеми, тъй като не изискват дълбоко пълнене на дебелото черво, а по-скоро само на долната част на низходящото дебелото черво, като сигмоидния колон и ректума.
 

Клизма с голям обем
Когато количеството на използваната течност варира в границите от 500 мл до 2 литра, клизмата е с голям обем. Такива клизми са предвидени за дълбоко прочистване на цялото дебело черво. Те обикновено са част програми за цялостна детоксикация на организма, вследствие на нездравословно хранене и прием на лекарства, и често са последвани от пълна реорганизация на начина на живот и хранителния режим.
 

Прочистваща клизма
При този вид клизма, прилаганата течност се задържа за кратък период от време, докато се задвижат перисталтичните движения - за около 2 до 5 минути. При тях се цели нежно прочистване на дебелото черво от натрупаните фекални маси и отлагания. Използва се най-често преварена вода, с добавка на готварска сол, лимонов сок, ябълков оцет, коча трева (валериана), корени от репей и други.
 

Задържаща клизма
При този вид клизма приложената течност трябва да се задържи за по-дълго - около 15 минути. Целта е веществата в течността да се абсорбират и да се постигне пречистване на черния дроб. При този вид клизма се използват най-често кафе, минерали, пробиотици, листа от червена малина.
 

Клизма за еднократна употреба
Това е много удобна форма, състояща се от шише със специален разтвор, завършващо с подходящ накрайник за ректално приложение. Най-често се използва в болниците, но също така е приложим и за домашна употреба. Удобството произлиза от факта, че разтвора е предварително приготвен и не е необходимо закупуването на иригатор. Единствено е необходимо лекото затопляне на течността, така както е в бутилката. След апликация, цялата система се изхвърля.
 

Ректални инфузии (вливания)
Ректалните инфузии или т.нар. медикаментозни клизми, се използват с цел вливане на лекарства в ректума. Прилагат се: за да се успокои лигавицата на червата, да се възстанови електролитния баланс, за борба с инфекциите, лечение на заболявания на колона. Понякога медикаментозната клизма се въвежда след изчистването на дебелото черво посредством обикновена клизма. Това става 30 минути след очистителната клизма, за да може да се осигури пълноценно съприкосновение на лечебното вещество със стените на колона.
 

Охлаждаща клизма
Охлаждащата клизма включва вливането на хладна течност ректално, с цел бързо понижаване на телесната температура. Това е една по-рядко срещана практика. Охлаждаща клизма се прилага само при опасно високи стойност на температурата, която трябва да се следи (измерва) преди, по време и след процедурата.
 

Бариева клизма
Бариева клизма се прилага с цел провеждане на иригография - рентгеново изследване на дебелото черво и ректума. С помощта на иригатор се вкарва бариев сулфат в ректума, след което се провежда рентгеновото изследване преди и след изпразването на колона. Изследването се провежда при съмнения за рак на дебелото черво, улцерозен колит, болест на Крон, за установяване причината за ректално кървене и други.
По настоящем по-често се предпочита провеждането на колоноспия пред иригография, за целите на която се извършват най-често клизми с натриев фосфат.

Приложение на клизмите
От клизма се нуждаят пациентите страдащи от тежък запек, кандидоза, ХУХК, болест на Крон (Crohn's disease), колит, колон иритабиле (синдром на дразнимото черво), рак на дебелото черво, хемороиди, карцином на простатата, хипертрофия на простатата, алергии, акне, екземи, псориазис, розацея, паразити, инфекциозни заболявания и др.
Клизмата повлиява запека, чрез въвеждането на течност в червата през ануса. Течността омекотява втвърдените изпражнения, като в същото време накрайника стимулира двигателната активност на червото. Комбинацията от тези два фактора провокира чревни движения.

Обикновено клизмите са средство на последен избор за хората страдащи от запек. Лекарите по-често предписват лаксативи, супозитории или диета богата на фибри преди да препоръчат клизма. Недостатъкът на лаксативите и свещичките обаче произлиза от факта, че те водят до ленивост на червата и пристрастяване, докато за разлика от тях въздействието на клизмата е чисто механично.
Клизмите се прилагат и с цел провеждане на изследване - преди колоноскопия, при иригография, сигмоидоскопия и други.

Преди са се извършвали клизми на бременни жени, непосредствено преди раждането с две цели: да се стимулира появата на контракции и да се предотврати неволната дефекация по време на самото раждане. Понастоящем този метод е заменен с въвеждането на окситоцин.

Клизми се прилагат и за въвеждане на хранителни вещества и медикаменти при пациенти, които не могат да се приемат през устата.
Някои хора практикуват тази манипулация с цел получаване на сексуално удовлетворение или преди анално сношение.

Противопоказания за извършване на клизма
 

Клизми не трябва да се прилагат при пациенти, които:

• имат недиагностицирани болки в корема (особено при съмнение за апендицит), тъй като засилената перисталтика на червата може да предизвика разкъсване на възпаления апендикс;
• имат патологични изменения на червата, ректума или ануса, особено ако е повишен риска от перфорация на колона;
• генитален пролапс при жени;
• по време на менструално кървене;
• по време на бременност и кърмене;
• нарушение на калиево-натриевите нива в кръвта;
• ректално кървене;
• Адисонова болест;
• остър колит;
• асцит (натрупване на течност в червата);
• чревна непроходимост;
• алергия към лекарства, храни или други вещества;
• страдат от тежки сърдечни заболявания;
• имат бъбречна недостатъчност и други.

Забележка! Риска от прилагането на клизми при пациенти със сърдечни и бъбречни заболявания, се дължи на опасността от настъпване на електролитен дисбаланс. Както беше споменато, това може да се наблюдава при безразборно прилагане на клизми.
Има аргументи за и против, клизмите да се прилагат при пациенти с дивертикулит, улцерозен колит, болест на Крон, вътрешни хемороиди, тумори в ректума или дебелото черво, както и веднага след чревна хирургия (освен ако не е указано от лекуващия лекар).
Последните проучвания показват, че озонираната вода, която понякога се използва за клизми, може да причини микроскопичен колит.

Как се прави клизма?
За извършване на процедурата са необходими иригатор и течност. В повечето клизми се използва комбинация от вода и някакво вещество, което разтваря или овлажнява твърдите фекални маси.
Такива вещества са натриев фосфат, минерални масла, физиологичен разтвор, мляко и меласа, кафе, билкови екстракти и др.
Когато се налага да се извършва клизма в домашни условия, особено първите няколко пъти, се препоръчва използването на готови разтвори за клизма.
 

Основни правила при извършване на клизма:

• преди клизмата се изпиват една-две чаши вода;
• иригаторът се пълни с течност и се поставя на определена височина;
• заема се подходящото положение - по гръб на пода;
• накрайникът на тръбата се овлажнява и се поставя в ректума;

след като всичката течност се аплицира в ректума, се изчаква поне 5 минути, за да се постигне максимален резултат, въпреки че позиви за дефекация се появяват след 2-10 минути.
 Най-често за възрастните се изразходва 1/2-1 литър вода. Процедурата се повтаря няколко пъти докато дебелото черво се изчисти напълно. Препоръчително е последната клизма да се извърши с добавяне на пробиотици към водата.
 

Пробиотици
Подробни указания за начините на извършване на тази процедура, може да намерите в следния материал:
Методи и съвети за извършване на клизма
 

Възможни странични ефекти
Всички отчетени опасности и нежелани ефекти от клизмите, обикновено се дължат на безразборно или неправилно приложение.
 

Електролитен дисбаланс
Основните недостатъци на клизмата се състоят в това, че тя може да доведе до дехидратация. Нарушава се електролитния баланс и може да се стигне до хипонатриемия. Трябва да се отбележи обаче, че до нарушение на електролитния баланс може да се стигне при прекалено често провеждане на клизми и то при големи обеми на прилаганата течност.
 

Руптури
Освен това, неправилното извършване на процедурата може да доведе до нараняване на ануса, поради неправилно поставяне на дюзата или до разкъсвания на червата или ректалните тъкани, с последващо вътрешно кървене, което от своя страна може да изложи пациента на риск от инфекции, поради въздействие на чревни бактерии.
Въпреки това, тези опасности са рядкост при здрави възрастни, особено когато се следват внимателно указанията за извършване на процедурата. За да избегнете риска от разкъсване, трябва задължително да се използва някакъв лубрикант за смазване (например вазелин) и да не се упражнява натиск, особено при наличие на болка.
Наличието на руптури може да остане скрито, т.е. да липсва ясно установимо кървене. Затова бъдете внимателни и проследете за необичайно тъмно или червеникаво оцветяване на изпражненията. Ако има съмнения за разкъсване на червата е необходимо да се потърси спешна медицинска помощ.
 

Гадене, повръщане, диария
Тези потенциални ефекти също се наблюдават при прекаляване  с честотата на процедурите или при добавяне на неподходящи вещества към водата за клизмата.
 

Зависимост
Някои пациенти могат да развият зависимост от използването на клизми, за да предизвикат дефекация. Подобна аномалия се наблюдава при прекомерно често използване на клизмите, както и при пациенти със склонност към психични отклонения и зависимости.
 

Алергична реакция
Възможна е проявата на алергична реакция към някои от съставките, приложени в течността за клизма. Симптомите на тежка алергична реакция включват:
обрив, копривна треска, затруднения в дишането; стягане в гърдите; подуване на устата, лицето, устните или езика; виене на свят; липса на дефекация в рамките на 6 до 8 часа след използване на клизмата; прималяване; мускулни крампи или болка; ректално кървене; подуване, болка или възпаление; слабост.
При наличието на някой от посочените симптоми, незабавно потърсете спешна медицинска помощ.
Нежелани взаимодействия
Като цяло клизмите трябва да се прилагат с повишено внимание и само при изрична лекарска препоръка при пациенти, лекувани с диуретици или други медикаменти, които оказват влияние върху водно-електролитния баланс.