От момента на създаването си до днес българският лев винаги е бил обвързан с други валути или злато

Периодът от 1990 до 1997 година е единственото време, когато българският лев е бил относително независим, заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS проф. Пенчо Пенчев - единственият професор по стопанска история в България. Той представи подробна история на българския лев и парите по българските земи от времето на Османската империя до наши дни.

"Някои хора може би имат хубави спомени от това време, но в социално-икономически план тези години са проблемни и много тежки", каза проф. Пенчев за периода на "независимост" на лева.

В месеците преди приемането на еврото в България като официална разплащателна единица, гласовете, които твърдят, че страната губи суверенитет и независимост, стават все по-силни. Според професор Пенчев обаче понятието "независимост на валутата" е нелогична конструкция.

"От икономическа гледна точка няма смисъл в твърдението за независима валута. Икономическата логика е да сме зависими - от този, който продава мляко, защото искаме мляко, студентът да е зависим от мен, защото ще го изпитвам, вие от зрителите, защото те трябва да ви гледат", обясни историкът.

По време на Османската империя българите са използвали всякакви видове валути, които са широкоразпространени във владенията на Султана - турски лири, различни европейски монети, руски рубли, американски долари, дори индийски рупии.

Създаването на БНБ и раждането на лева

Промяната идва със създаването на БНБ през 1879 г. "БНБ е създадена като търговска банка, държавна търговска банка. Основният ѝ капитал е 2 милиона френски франка. Счетоводната единица на БНБ тогава е френския франк", посочи проф. Пенчев.

Според него в онези години на теория е можело да си направите депозит в централната банка, но "стопанският живот е бил толкова ограничен, че банката отказвала да приема депозити, защото нямало достатъчно кандидати за кредити, така че да работи като истинска банка".

Българският лев се ражда на 21 май 1880 година, когато министър-председателят Петко Каравелов внася проекта за сечене на монети - лев. В първите години се секат само дребни монети, по-късно започва отпечатването и на банкноти. Оказва се обаче, че българите нямат сантимент към новата си валута.

"Никакъв сантимент нямат българите към новата си левова валута. Българите са използвали дребните пари, големите банкноти или златни монети се крият, използват се дребните монети. Сантименти нямат никакви. Една част от българите дори с години не са разбрали, че са изсечени български монети", коментира професорът.

Левът по време на комунизма и след това

С идването на комунистическия режим настъпват нови промени. "Българите реагират с една спонтанна рационалност на този преврат - парите изчезват. Дори наличните банкноти просто изчезват, изчезват и съкровищните бонове", обясни проф. Пенчев.

Причината, според него, е, че хората осъзнават, че политическата партия зад преврата е комунистическа и тя се обявява срещу частната собственост. "Дори преди преврата по време на войната цените на всичко започва да расте, най-вече на недвижимата собственост. Един средно голяма апартамент 1939 г. е бил 160 000 лв., а 1941 - 500 000 лв. Защо? Хората бягат от парите, страх ги е от инфлацията и затова си купуват най-сигурното - имот. Златото също изчезва, само на много висока цена може да се намери", каза той.

Попитан как биха реагирали българите, живели в годините когато са сечени първите левови монети, ако видят споровете около лева и еврото днес, проф. Пенчев отговори: "От политиците до обикновените хора биха били безкрайно учудени. Те биха били учудени и от това какво представляват днес парите. Цялата драма, цялото изкуствено напрежение би ги учудило безкрайно - от Петко Каравелов, през комисията по пускането на лева, през депутатите до хората. Всички биха били изумени."

Валутният борд е въведен през 1997 г. след хиперинфлацията по време на правителството на Жан Виденов, когато един долар стига до 3000 лева. Още с въвеждането на борда е било ясно, че крайната цел е България да приключи този период с влизането в единната европейска валута.