Банките саботират еврото с бюрокрация, търговците връщат левове

Дванадесет дни след влизането на България в еврозоната, обещаният "плавен преход" се сблъсква челно с административната реалност. Вместо бърза и лесна замяна на старата валута, гражданите са принудени да попълват папки с документи, а търговската мрежа продължава да бълва левове обратно в обращение, алармират от асоциация "Активни потребители".

Банков абсурд: Принтирай си сам

Експресно проучване на асоциацията в 10 банкови клона в София разкрива тревожна картина на институционална дезорганизация. Едва в 4 от проверените обекти процесът протича нормално. В останалите 60% от случаите клиентите се сблъскват с изкуствено създадени бариери.

"Натъкнахме се на учудващи подходи. Четири от 10 банки правят нещата лесно и гладко, а при останалите или се събира ненужна лична информация, или се попълват ненужни декларации", заяви Богомил Николов, цитиран от bTV.

Особено фрапантен е случаят, при който клиенти са били връщани от гишето с инструкция да влязат в интернет страницата на банката, да изтеглят три отделни формуляра, да ги разпечатат някъде навън, да ги попълнят и да се върнат отново на опашката. Това не е просто бюрокрация – това е "отказ от услуга" под формата на процедура.

Капанът на "двойното обращение"

Вторият структурен проблем е поведението на търговците на дребно. Въпреки законовото изискване рестото да се връща в евро, за да се изтегли левът от пазара, практиката е точно обратната.

"Това отказва всеки човек и той отива със 100-левката обратно в магазина, за да смени парите. Там му връщат ресто в лева и така, ако продължаваме, няма да ни стигне една година да обменим парите", предупреждава Николов.

Този затворен кръг създава риск от паралелно функциониране на двете валути много по-дълго от предвиденото, което е идеална среда за спекула и закръгляне на цените – както нагоре, така и надолу, според наблюдението на експертите.

Липсващият регулатор

Ситуацията повдига въпроса: Къде е Българската народна банка (БНБ)? Призивът на Богомил Николов към централната банка да издаде задължителни указания към търговските банки е закъснял. Тези указания трябваше да бъдат факт месеци преди 1 януари.

В момента, когато търговците правят "каквото си искат", а банките събират данни, които може би не са им нужни, цената на хаоса се плаща от обикновения потребител – с време, нерви и потенциални скрити такси.