След като години вече си говорим, че не законите са от значение, а едноличната воля на министър-председателя, обществото някак привикна и предпочете вместо да се бори за правова държава, да се съгласи и да търпи това положение, споделя Арман Бабикян във в. Сега.

Кръчмарски обяснения, че "винаги е било така", че "какво толкова е станало", че "съдът сам си е корумпиран", че "законите важат за нас долу, а не за онези горе"..., и какви ли не трапезни формули приспаха и бездруго задрямалата гражданска съвест. Някои, навярно за благозвучие, я наричат гражданско общество. Сега това срамно родно правораздаване вече се превърна в стока за износ.

Решихме да покажем на света, че тук наистина има еднолично управление, за което законите нямат значение, а не демократично - където върховенството е на закона. Именно този знак бе предаването на турския бизнесмен Бююк на Ердоган и неговото правосъдие. Това се случи напук на становището на две съдебни инстанции.

Но какво значи съдебно решение у нас? На света казахме - нищо не значи! Така прононсирахме националния си срам извън пределите на държавата, с което едва ли ще спечелим уважение. Досега ни гледаха с подозрение, след като премиерът ни дари с кученце един друг самодържец в Москва. Но когато самите ние взехме да се умилкваме като пудели пред следващия диктатор, се разбра, че вече е достигнато качествено ново равнище на унижение.

Първо решиха да замажат гафа, като пуснаха на публиката интелигентен говорител в лицето на Румяна Бъчварова. След нейното изказване нещата още повече се объркаха. Единствено стана ясно, че постъпката е отвъд закона. Изказването се случи преди властта да успее да натамани дори една качествена лъжа за пред публиката.

Нещата тръгнаха на зле, което наложи да се пусне в ефир пенсионирания чар на премиера. Борисов се опита да обясни, че турският гражданин бил опасен за националната сигурност, но не стана ясно с какво и от кога, а в същото време промотира версията, че бизнесменът е един от хилядите, с които постъпваме така, ако са им нередовни документите.

Само дето не каза, че е преминал на червено. Смешно се оплете Борисов, но много ясно даде да се разбере, че го е страх от Ердоган и е готов на всякакви унизителни плонжове пред лидера на Турция само за да избегне за България мигрантската вълна.

Каква саможертва! Какъв героизъм! Каква готовност да бъде обруган! Ще си каже човек, че този е готов на всичко за страната си, а ние дребните души злобеем напразно. Дори се беше постарал да прочете, че преди столетия Османската империя е стигнала до Виена...

Дали някой си мисли, че от любов към Борисов южната ни съседка ще пусне мигрантите по въздух към Европа? Или ще ги засили всичките през Гърция? Не само е тъпо, но е и абсурдно срамно за държавата ни. Говорителите на властта ни карат да правим измислен избор между мъдрия Борисов и страхливия Борисов.

Внушава ни се илюзията, че Европейският съюз няма решение, а ние ще можем да се спасим някак си самостоятелно единствено заради таланта на премиера ни. Някой вярва ли в това?

На другия ден бе засилен пред микрофоните шефът на Агенцията за бежанците, а той, усещайки, че като нищо властта ще си измие ръцете с него, зае героична поза и обясни как си е свършил работата, а после хукна да сключва споразумения с омбудсмана на Републиката, за да се окаже законна дейността на служителите му в бъдеще - комедия за малолетни.

Социалните мрежи се взривиха от съвети към Борисов и намеци, че трябва да води политика, отчитайки интересите на Римската империя, на Византийската империя, на Австро-Унгарската империя и други лекокрили аргументи. Други намериха в Руската империя причините за неочакваната му готовност да прави "Белене", "Южен поток" и "Бургас-Александруполис". Колко е тъжно да учиш история на средна възраст, и то от "икипедия?

На практика България първа в света прие Гюлен за терорист, а учението му за ислямистки тероризъм. По българските медии ще потече поток от експерти на световно ниво като Сидеров, Божидар Димитров, Каракачанов и други симпатични хора, които да убедят публиката, че сме постъпили точно както трябва.

Даваме и знак, че към страната ни не трябва да бягат адвокати, лекари, журналисти, университетски преподаватели, съдии, учители и други "зловредни" елементи, които тревожат живота на Ердоган.

Чува се и едно оглушително мълчание. Това е тишината в огромния русофилски хор от медийни оплаквачки, които клеймяха Ердоган, политиката му, действията му срещу кюрдите, антируските му постъпки, самолетния инцидент и всичко около управлението в Турция. Днес, след топлите прегръдки с Путин, настъпи мълчание и одобрително кимане с глава, гласящо, че "с превратаджиите е нормално да се действа така".

Нито вопъл за широкия обхват на чистките именно в светските прослойки на турското общество. Тези хора се намират в онзи летен промеждутък, когато още не е ясно какво е "добро за Москва"...

В това време властта на Борисов дава ясни външнополитически знаци, че е склонна на любов и преклонение към всеки диктатор, който е на власт близо до България. Такова поведение изчерпва темата с евроатлантическите ценности и положението на страната ни.

Доказахме, че сме в НАТО и Европейския съюз проформа, без да отчитаме мотивите за присъствие в тези организации, "цивилизационният избор" от времето на Петър Стоянов е заметен под килима.

Удивителна е тишината и сред представителите на т.нар. Реформаторски блок, с изключение на Гроздан Караджов.

Реагираха само няколко извънпарламентарни партии, а властта явно се оказа опиум за десницата, която претендираше да води страната ни към демокрация, законност, свобода и други прекрасни спомени от миналото. Левицата ликува тайно, че си е намерила идеен съюзник в лицето на ГЕРБ и се дразни само от факта, че "им крадат темите преди избори".

Така приключихме с достойнството.

През ХХI век "балканджи Йово" очевидно е готов да даде "хубава Яна".