Проф. Николай Ненов от РИМ - Русе разкри детайли за кандидатурата

България официално влиза в надпреварата за включване на киселото мляко в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, но този път страната ни няма да се бори сама. Досието е внесено като съвместна кандидатура заедно с Турция и Румъния – ход, който решава дългогодишни дипломатически спорове за произхода на продукта, но и лишава страната ни от претенцията за изключителност.

Новината потвърди директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов, който играе ключова роля в подготовката на документацията.

Култура, а не просто продукт

Въпреки че киселото мляко е сред най-разпознаваемите експортни стоки на България, кандидатурата пред ЮНЕСКО не цели защита на търговска марка или на самата бактерия Lactobacillus bulgaricus. Акцентът пада изцяло върху социалния елемент и традицията.

"Не толкова наличието на кисело мляко, колкото съхранението на традициите да се прави кисело мляко, да се кваси кисело мляко вкъщи, да се гледа на него и като на лекарство, да може киселото мляко да бъде част от всекидневния начин на живот", обясни проф. Ненов, цитиран от bTV.

Според русенския експерт именно "културата на киселото мляко" е обединяващото звено, което е направило възможно общото предложение на балканските държави.

Дипломация вместо монопол

Съвместното досие с Турция и Румъния е стратегически, но и рисков ход. От една страна, това увеличава шансовете за одобрение от комитетите на ЮНЕСКО, които толерират трансгранични културни практики. От друга, България де факто признава, че киселото мляко не е само неин национален символ, а споделено балканско наследство.

Документацията е подготвяна в продължение на две години. Ако бъде одобрена, киселото мляко ще се нареди до другите признати български елементи в листата – обичая "Сурва", Бистришките баби, нестинарството, чипровските килими и гайдата, която бе включена през миналата година.

Очаква се решението на ЮНЕСКО да бъде взето на следващата сесия на Междуправителствения комитет, като включването в списъка обикновено води до повишен туристически интерес, но и до засилена маркетингова експлоатация на етикета "световно наследство" от страна на индустриалните производители.