Над 80 процента от жертвите търпят онлайн тормоз дори след края на връзката

Над 80 процента от хората, успели да се откъснат от насилствена среда, продължават да бъдат жертви на системен тормоз чрез съвременните технологии. Това съобщават от NOVA, позовавайки се на данни на Фондация „Будителките“, които очертават дигиталното насилие като коварния и „невидим“ продължител на домашния терор у нас.

Скрити камери и хакнати профили

Тормозът в киберпространството приема най-различни форми – от проследяване на локацията през мобилния телефон до пълен контрол върху социалните профили на жертвата. Според експертите този метод за контрол се превръща в постоянна нишка на страх, която мнозина не знаят как да прекъснат.

"Дигиталното насилие е психически тормоз. Той води до тревожност и непълноценен живот," заяви в предаването „Социална мрежа“ директорът по развитие на фондацията Преслава Фентъм - Флечър. Тя даде стряскащи примери от практиката на организацията, разкриващи до какви крайности достигат насилниците: "Имаме много различни случаи. Жена, в продължение на година след края на връзката, е била следена от насилника чрез скрити камери в дома ѝ. Друга дама е загубила работата си заради такъв тип тормоз".

Интерактивен наръчник за защита

В отговор на ескалиращия проблем и нуждите на хиляди потърпевши, неправителственият сектор създава реални инструменти за противодействие. Базирайки се на специализираното си изследване „Чуй гласа ми“, Фондация „Будителките“ наскоро даде старт на интерактивна онлайн платформа, функционираща като наръчник по кибербезопасност. Целта е уязвимите лица да бъдат обучени как да защитят личните си данни, да разпознават следящи софтуери в устройствата си и окончателно да прекъснат дигиталната връзка с насилника.

Законодателни дупки спъват правосъдието

Въпреки усилията на гражданския сектор институционалната реакция остава неадекватна на бързото технологично развитие. Липсата на изрични и строги текстове в Наказателния кодекс връзва ръцете на разследващите, оставяйки жертвите в постоянна опасност.

"Законодателството ни за дигиталното насилие трябва да бъде хармонизирано с това в Европа. Той трябва да бъде наказуем," категорична е Фентъм - Флечър. По думите ѝ, към момента потърпевшите могат единствено да подават жалби, но реалните присъди за подобен тип престъпления са изключителна рядкост заради липсата на ясна правна рамка. Експертите настояват за спешни промени, които да криминализират онлайн преследването като самостоятелно и тежко престъпление.