Учени от Тексас откриха, че спането по 9 и повече часа влошава паметта и когнитивните способности

Липсата на сън отдавна се свързва с повишен риск от деменция, но ново проучване разкрива изненадваща истина – прекаляването със съня може да бъде също толкова вредно за мозъка.

Изследователите от Научния здравен център към Университета на Тексас установиха, че спането средно по девет или повече часа на нощ ускорява стареенето на мозъка и води до значителни проблеми с паметта в по-късен етап от живота.

Проучването, публикувано в списание "Alzheimer's & Dementia", показва, че дългият сън добавя средно шест години и половина към "възрастта" на мозъка. Учените категорично заявяват: "дългата продължителност на съня може да бъде ранен и потенциално обратим рисков фактор" за заболявания, свързани със загуба на паметта.

Изследването обхваща впечатляващ брой от 1853 здрави възрастни между 27 и 85 години, като проследява влиянието на съня върху когнитивните им способности в продължение на 20 години. На всеки четири години участниците преминавали тестове за памет, вербално разсъждение, визуално-пространствена ориентация и време за реакция, както и попълвали анкети за средната продължителност на съня си.

Резултатите са категорични – хората, които спят по девет или повече часа на нощ, се представят значително по-слабо на всички когнитивни тестове. Най-неблагоприятно засегнати са били участниците, които освен че спят продължително, страдат и от депресия.

Професор Йънг, ръководител на изследването, пояснява: „Нарушенията в продължителността и модела на съня увеличават риска от когнитивен дефицит и болест на Алцхаймер."

Находките потвърждават и резултати от предишни проучвания, включително 10-годишно изследване, публикувано в списание Psychiatry Research, което установява, че спането повече от осем часа нощно е свързано с 64% по-висок риск от деменция.

Учените все още не са наясно с точния механизъм, чрез който прекомерният сън предизвиква когнитивен спад. Шведски изследователи от института Каролинска в Стокхолм предполагат, че разстройването на циркадния ритъм (естествения биологичен цикъл сън-будност) може да е ключовият фактор. Сънят през деня може да наруши способността на мозъка да изчиства токсични отпадъци, натрупани в будно състояние.

Съществува и хипотеза, че самата ранна мозъчна увреда при деменция може да увеличава нуждата от сън – което означава, че прекомерният сън може да бъде не само причина, но и следствие от началните стадии на когнитивен упадък.

Проучването е част от по-широка научна дискусия относно модифицируемите фактори за развитие на деменция. Според изследователите, близо половината от всички случаи на болестта на Алцхаймер могат да бъдат предотвратени чрез контролиране на 14 рискови фактора, сред които сега се нарежда и продължителността на съня.