Знаменосец е бил Васил Левски

Легендарният хайдушки войвода и революционер Панайот Хитов преминава река Дунав с четата си на 28 април 1867 г. - точно преди 158 години. Войводата, начело на 30 души, пресича реката при Тутракан, а знаменосец в четата е не кой да е, а Апостолът на свободата - Васил Левски, препоръчан лично от Георги Раковски.

Панайот Хитов е роден през 1830 г. в Сливен в семейството на овчар. Въпреки че като дете не получава образование, по-късно сам се ограмотява. От ранна възраст опознава Балкана и започва да носи пушка, а в автобиографията си споделя, че от 1858 г. се отдава на хайдушки живот.

Четническа дейност и преход през Балкана

През пролетта на 1866 г. Хитов вече е в Букурещ, където се свързва с Раковски. Според плановете за освобождение в България са изпратени няколко чети, които да проверят обстановката и да подготвят населението за предстоящо въстание.

След преминаването на Дунав, четата установява, че населението все още не е готово за въстание, и се отправя по хребета на Балкана към Сърбия. Въпреки непрекъснатото преследване от турските потери, в началото на август четата успява да достигне до Сърбия.

През 1867 г. Панайот Хитов подпомага организирането на Втората Българска легия в Белград. Популярният войвода се ползва с уважението на революционната българска емиграция както в Сърбия, така и в Румъния. Към края на 60-те и началото на 70-те години започва да пише своите хайдушки и четнически спомени.

Участие в революционната дейност

Здравословни проблеми не позволяват на Хитов да участва по-активно в националноосвободителното движение. Въпреки това, по-младите дейци, които уважават и ценят войводата, го избират през 1872 г. за член на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.

След смъртта на Левски, той се превръща в най-авторитетната личност в организацията и развива активна дейност за нейното възстановяване и подготовка на общонародно освободително въстание.

През лятото на 1873 г. войводата изработва "Наставления как трябва да се работи за освобождението на България". Подобно на Левски, той е убеден, че "всичко се очаква от нас самите".

Участие във войните за освобождение

Начело на чета от 350 български доброволци, Панайот Хитов участва геройски в Сръбско-турската война от 1876 г., която обаче завършва с неуспех за сърбите.

При обявяването на Руско-турската война (1877-1878 г.), войводата веднага предлага помощта си на руското командване. Съставя голяма чета, която действа успешно в района на Хаинбоазкия проход и град Елена. Четниците извършват разузнавателна дейност, помагат за поправката на пътищата, по които минават руските войски, и водят партизански бойни действия. За своите заслуги, българският поборник е награден с орден от руското командване и специално благодарствено писмо.

Последни години в Русе

След Освобождението Панайот Хитов заема административни служби и участва в обществения живот на България. Избран е за народен представител, а по време на Сръбско-българската война от 1885 г. участва в сраженията начело на организиран от него доброволчески конен отряд.

Старият войвода има щастието не само да види отечеството си свободно, но и да живее дълго в Нова България. На 22 март 1918 г. Панайот Хитов умира в Русе на 88-годишна възраст и е изпратен с голямо уважение от гражданството.

Ценен принос към българската история са и неговите спомени "Моето пътуване по Стара планина и животопис на някои български стари и нови войводи", които представляват важен извор за живота на българите под турско иго.