На този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък

Днес Православната църква чества Възнесение Господне, известен в народната традиция като Спасовден. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, точно четиридесет дни след Великден.

Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос е останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, движейки се между тях като богочовек. На четиридесетия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се е въздигнал в небесата.

С Христовото възнесение завършва актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден. В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите.

Народни вярвания и традиции

Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на четиридесетия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен, с който могат да се лекуват болните.

В навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.

Именници и професионални празници

На Спасовден имен ден празнуват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна и Спаска. Денят е и професионален празник на хлебари и сладкари, както и на шофьори, строители и хотелиери, които се поверяват на закрилата на Свети Спас.