Радостина Александрова: Науката лекува рак, но трудно гради доверие
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Едва 14% от момичетата имат пълна ваксина срещу папилома вирус
Ваксинационното покритие срещу човешки папилома вирус (HPV) сред 15-годишните момичета в България се движи едва между 7 и 9 процента през периода от 2021 до 2024 година, докато средното ниво в Европа достига 63 процента. Тревожните данни на Европейския център за контрол на заболяванията коментира проф. Радостина Александрова в студиото на предаването „Извън сценария“ с водещ Катя Илиева по телевизия Евроком. Разговорът се проведе ден след 17 ноември, когато светът отбелязва Международния ден, посветен на елиминирането на рака на шийката на матката като проблем за общественото здраве.
Проведеното през тази година анкетно проучване сред родители и настойници на 150 български деца във възрастта за имунизация очертава сериозно обществено колебание. Напълно ваксинирани са под 14 процента от момичетата и под 9 процента от момчетата в извадката. Делът на колебаещите се родители е 50,5 процента при момичетата и над 59 процента при момчетата, а категоричен отказ от имунизация заявяват съответно 17,4 процента от родителите на момичета и 22 процента от родителите на момчета.
Митове, дезинформация и липса на диалог
Основните причини за ниското доверие у нас се коренят в липсата на достоверни данни, широко разпространената дезинформация и необоснованите страхове за безопасността на препаратите. Близо 60 процента от анкетираните родители посочват, че не разполагат с достатъчно информация, а над 37 процента отчитат липсата на активна покана или призив от страна на медицинските специалисти. Според учения в страната работи специална коалиция и се полагат усилия на много нива, но връзката с родителите все още се губи.
Сред обществото продължава да битува и схващането, че при моногамен начин на живот имунизацията е излишна, както и опасението на част от родителите, че тя би насърчила неразумно сексуално поведение сред младежите – теза, която науката отдавна е отхвърлила.
"Няма човек, който да не иска най-доброто за здравето за себе си, особено за децата си. Твърдо вярвам, че повече информация, повече активно търсене от страна на родителите, но на достоверна, научно обоснована информация, би помогнало много", заяви проф. Радостина Александрова.
Тя припомни, че папилома вирусът предизвиква не само рак на маточната шийка, но и злокачествени заболявания в областта на главата и шията, устната кухина и аногениталната зона. Учените изследват данни за връзката му с някои форми на рак на белия дроб, с тежки репродуктивни проблеми при двата пола, както и с процеси, които могат да подпомогнат развитието на деменция.
Безопасност, доказана при един милион момичета
Докато в България колебанието доминира, в държави като Австралия и скандинавските страни ракът на шийката на матката вече се превръща в изключително рядко заболяване благодарение на имунизацията. По отношение на безопасността проф. Александрова цитира мащабно проучване от Швеция и Дания, публикувано през 2013 година в авторитетното научно издание British Medical Journal. Изследването обхваща близо 1 милион момичета, от които почти 300 000 са получили поне една доза, а общият брой на поставените дози достига близо 700 000.
Специалистите в двете скандинавски държави са проследили 53 различни здравословни неблагополучия – автоимунни, неврологични и тромбоемболични състояния. Резултатите категорично показват, че няма убедителна връзка между поставянето на ваксината и което и да е от тези заболявания.
"Това е една ваксина, която е на практика противотуморна, защото предотвратявайки до голяма степен възможността да се инфектираме с този вид вирус, всъщност се предотвратяват и доста сериозни последствия", подчерта проф. Радостина Александрова.
Надежда при рак на панкреаса и битка с метастазите
В онкологията се отчита сериозен напредък и при разработването на терапевтични противотуморни ваксини, включително срещу една от най-тежките диагнози, свързана с огромни страдания – рака на панкреаса. За разлика от профилактичната ваксина срещу HPV, която се поставя на здрави хора, терапевтичните препарати са вид имунна терапия за вече диагностицирани онкоболни пациенти. По темата активно работят екипи от цял свят, включително специалисти в Русия, като скоро се очаква одобрението на нови препарати.
"В случая противотуморните ваксини се поставят при хора, които вече имат поставена диагноза някакво раково заболяване и целта на ваксината е да подпомогне имунната система да разпознава и да се бори с раковите клетки", обясни ученият.
Проф. Александрова посочи, че раковите клетки са изключително умели манипулатори и успяват да избягат от естествения имунен отговор на организма. Докато хирургичната намеса в повечето случаи се справя с първичния тумор, основната задача на новите терапевтични ваксини е да обучат имунната система да открива и унищожава метастатичните клетки, които се разпръсват в тялото още в ранните етапи на болестта.
От древните рецепти и саможертвата до светлината в мозъка
Пътят към големите медицински пробиви често преминава през хиляди опити и лична саможертва, разказа още гостът в студиото. Като пример тя посочи китайската изследователка Ту Юю, удостоена с Нобелова награда през 2015 година за създаването на противомаларийния препарат артемизинин. През 60-те години на миналия век, когато маларийният плазмодий развива устойчивост към познатите лекарства, Китай стартира мащабна изследователска програма с хиляди учени. Оглавявайки един от екипите през 1969 година, Ту Юю преглежда над 2000 традиционни рецепти и стотици растителни екстракти.
Екипът ѝ се спира на сладкия пелин, който първоначално дава колебливи резултати. Разгадката идва от древен китайски текст от четвърти век, в който е описано, че растението не се вари, а се накисва в студена вода и се изцежда. Учената осъзнава, че високата температура унищожава активната съставка, променя метода на извличане и две години по-късно създава лекарството, което днес е в основата на комбинираната терапия на Световната здравна организация срещу малария.
Друг преломен момент в медицината настъпва през 1979 година, когато патологът Робин Уорън открива спираловидна бактерия в биопсия от стомашна лигавица с хронично възпаление. По онова време медицинският свят е убеден, че язвата се причинява единствено от стрес и висока киселинност, а оцеляването на микроорганизъм в стомашния сок се смята за невъзможно. Заедно с младия лекар Бари Маршал те идентифицират бактерията Helicobacter pylori, но се сблъскват със скептицизма на научната общност и неуспеха на експерименталните модели. Тогава Маршал поглъща култура от бактерията и развива остър гастрит, доказвайки категорично връзката. През 2005 година двамата получават Нобелова награда, превръщайки язвата в инфекция, лечима с антибиотици.
Сред вдъхновяващите фигури в съвременната наука е и роденият през 1951 година психиатър и биохимик Карл Дайсерот, един от тримата основоположници на оптогенетиката, която отваря врати към лечението на болестта на Паркинсон, епилепсията, слепотата и невродегенеративните заболявания. Воден от детския си интерес към литературата и въпроса как думите променят човешките емоции, по време на медицинските си стажове той се сблъсква с тежките психиатрични диагнози и решава да проучи процесите в мозъка. Стъпвайки върху откритието на биофизици за светлочувствителни белтъци в едноклетъчно водорасло, екипът на Дайсерот въвежда гена за този белтък в конкретни мозъчни клетки. При облъчване със синя светлина тези неврони се активират като с бутон, което позволява да се проследи пряката връзка между мозъчната активност, мислите и поведението. През 2021 година ученият, който е баща на пет деца, издава и книга с разкази от психиатричната си практика, преведена на 17 езика.
"За мен големият учен няма как да бъде такъв, без да бъде широко скроен човек, с много благородна и отворена към доброто и светлината душа", заключи проф. Радостина Александрова.























