САЩ разрешиха продажбата на бензиностанциите „Газпром“ у нас
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Приходите от сделката на НИС остават блокирани в американска банка
Службата за контрол на чуждестранните активи (ОФАК) към Министерството на финансите на САЩ разреши на сръбската петролна компания НИС да продаде своя бизнес в България и Румъния, включващ веригата бензиностанции „Газпром“ у нас, съобщават от БТА, като се позовават на разследване на сръбското издание „Инсайдер“. Въпреки издадения специален лиценз, сръбското дружество няма да може да разполага със средствата от двете сделки, тъй като всички приходи задължително ще бъдат замразени в американска банкова сметка.
Кой купува бизнеса в България и Румъния
Одобрението от Вашингтон е обвързано единствено с две конкретни транзакции, чиито параметри са заложени в документ от ноември 2026 година. В България обект на сделката е базираното в София дружество „НИС Петрол“ ЕООД, което преминава в ръцете на българската компания „Юни Енерджи“ ООД. Договорът за покупко-продажба на акциите за българския пазар е подписан още на 20 юни 2025 година.
Паралелно с това американските власти дават зелена светлина и за освобождаването от активите в северната ни съседка. Румънското подразделение „НИС Петрол“ СРЛ със седалище в Букурещ се придобива от местната компания „Арджента“ СРЛ съгласно договор, сключен на 21 април 2026 година.
Документацията, с която разполага сръбското издание, показва дълга бюрократична процедура зад кулисите. Ръководството на НИС е подало първоначалното си заявление за лиценз пред американските власти на 11 февруари 2026 година, след което е предоставяло допълнителни документи и кореспонденция, като последната актуализация по преписката е направена на 9 ноември 2026 година.
Парите отиват под ключ отвъд океана
Специалният документ на ОФАК позволява на американски граждани, финансови институции, както и на правни, административни и консултантски компании да извършат необходимите технически стъпки за финализиране на двете продажби. Свободата на действие за сръбската петролна компания обаче приключва с подписите под финалните документи.
Според строгите условия на американското финансово министерство всяка спечелена сума от продажбата на българския и румънския бизнес трябва незабавно да бъде депозирана в блокирана сметка във финансова институция на територията на САЩ. Сметката ще се води на името на НИС и върху нея ще се начислява лихва, но компанията няма да има никакъв реален достъп до капитала си. Изрично е забранено тези средства да бъдат прехвърляни към лица под американски санкции или да се връщат по банкови сметки в Руската федерация без ново специално разрешение.
От ОФАК подчертават, че издаденият документ представлява тясно изключение, базирано само на посочените в заявлението факти, и по никакъв начин не означава отмяна на санкциите срещу НИС или размразяване на други нейни активи. Лицензът е със срок на валидност до 31 май 2027 година, освен ако сделките не приключат по-рано, а американските власти си запазват правото да го променят или анулират във всеки един момент.
Загадката около разпродажбата на парче
Решението за бързо освобождаване от дъщерните дружества в България и Румъния повдига сериозни въпросителни сред икономическите анализатори в Белград, тъй като се случва на фона на очакваната продажба на целия руски мажоритарен дял в самата компания майка.
„Честно казано, не виждам защо НИС продава части от бизнеса си сега, ако целият руски мажоритарен дял в НИС ще бъде продаден. Новият собственик би могъл да реши какво да прави с тези компании. Но това е бизнес решение, в което не бих се впускал“, коментира икономистът д-р Горан Радосавлевич, цитиран от „Инсайдер“.
Експертът обръща внимание и на неясната роля на сръбското правителство в този процес. Държавата е миноритарен акционер в петролната компания и остава открит въпросът дали разпродажбата на ключови чуждестранни активи изисква изричното съгласие на кабинета в Белград.
Според Радосавлевич загубата на търговските вериги в България и Румъния удря директно по стратегическата роля на голямата нефтена рафинерия в Панчево, чиято икономическа логика разчита на регионалния износ.
„Значението на рафинерията в Панчево не е само в доставката на деривати на вътрешния пазар, но и в износа им. А вие изнасяте деривати, като имате собствена мрежа в региона. НИС има мрежа в Босна и Херцеговина, Румъния и България. Ако продаде две дъщерни дружества, компанията вече няма да има мрежа, чрез която да изнася за тези пазари“, обяснява икономистът.
Тази икономическа нелогичност кара анализатора да постави под съмнение официалните сигнали за гладко протичане на голямата сделка за собствеността на сръбския енергиен гигант.
„Ако продажбата върви добре, а това поне се загатва, защо тези компании се продават сега, защо не бяха продадени по-рано?“, пита в заключение д-р Горан Радосавлевич.























