Стотици вторични трусове усложняват спасителните операции на острова

Експертът-сеизмолог и дописен член на БАН Румяна Главчева предостави подробен анализ на щетите и спасителните операции след мощното земетресение на японския остров Кюшу. В специален коментар дългогодишният ръководител на секция „Сеизмология" към Българската академия на науките подчертава, че пораженията от труса с магнитуд 7,1 дават ценни поуки за реакцията на институциите при мащабни кризи.

Огромен мащаб на разрушенията

Според националния център на Япония, цитиран от Главчева, основният трус е определен с магнитуд 7,1, макар световните центрове в Европа и САЩ да го оценяват на 6,8. Сътресенията с интензивност между VI и IX степен са обхванали площ от около 25 000 до 30 000 квадратни километра. Сеизмологът прави съпоставка, че тази засегната територия се равнява приблизително на една трета от площта на България.

Природната стихия е причинила широко разпространени повреди по строителните конструкции и е наложила мащабни обезопасителни операции, включително незабавната евакуация на хиляди местни жители.

Транспортен и енергиен колапс

Земетресението е ударило директно един от най-важните пътни коридори в страната. Движението по високоскоростната железопътна линия между градовете Фукуока и Кагошима е било напълно спряно. Прекъснат е и железопътният транспорт по линията запад-изток, преминаваща през огромната калдера на вулкана Асо. Полетите в региона също са били временно преустановени за извършване на спешни инспекции, но към момента всички летища на остров Кюшу отново функционират нормално.

Спасителните екипи, пожарникарите и полицията са мобилизирани за издирване на оцелели под развалините, като същевременно осигуряват храна, питейна вода и медицинска помощ на пострадалите. Пораженията по инфраструктурата са оставили близо 40 000 домакинства без електричество и около 10 000 домове без газоподаване, а интернет мрежите са претърпели сериозни смущения.

Сеизмична активност и вторични трусове

Специалистът обръща специално внимание на продължителната сеизмична активност след главния удар. Данните показват, че афтършоковете са увеличили значително щетите. Само през първото денонощие са регистрирани 200 вторични труса, като над 77% от тях са с епицентър в Кумамото, а останалите – в района на море Ариаке. Голяма част от събитията се определят като „много плитки".

През второто денонощие броят на трусовете спада до 72, а през третото – до едва 27. Тази статистика показва ясна тенденция за затихване на процеса.

Според Румяна Главчева изобилието от вторични трусове затвърждава известни научни факти – в плитките слоеве земната кора е силно податлива на разрушаване. При сеизмични събития с еднакъв магнитуд, по-плитките източници причиняват по-голямо максимално въздействие върху повърхността, въпреки че площта, на която се усещат, е по-малка в сравнение с по-дълбоките земетресения.