Журналистката критикува политическата естрада около МВР

Политическите агитки в социалните мрежи превърнаха казуса с напускането на Георги Кандев в „зомбита на барикади“, съобщава журналистката Полина Паунова в коментар в личния си профил във Facebook. Тя призова бившия висш служител на вътрешното ведомство да назове конкретни имена и събития, вместо да разчита на зрелищни емоции и драматични видеоклипове.

Размяна на партийни опорни точки

Според Паунова поведението на политическите формации след оставката е дълбоко озадачаващо. Поддръжниците на Прогресивна България веднага са побързали да обвинят Кандев, че бяга от отговорност и напуска поста си в „окото на бурята“. Тази позиция, според журналистката, парадоксално повтаря старите аргументи на ГЕРБ срещу президента Румен Радев, когато той се включи в изборната надпревара.

В същото време симпатизантите на ПП и ДБ са прегърнали приказките за „пътя на копринката“ (чийто автор впрочем е Бойко Борисов) и са започнали масово споделяне на емоционален видеоклип, завършващ със сдържащия сълзите си бивш главен секретар на МВР. Паунова определя тази патетика като напълно излишна и неуместна за сектора за сигурност.

Принципи срещу 30 години мълчание

Журналистката подлага на сериозно съмнение мотивите на Кандев за „невъзможния избор между поста и принципите“. Тя напомня, че той е прекарал три десетилетия в системата на МВР – ведомство, което рядко се е славило с принципна работа, особено по времето на министри като Цветан Цветанов и Калин Стоянов.

Полина Паунова: „Значи 30 години г-н Кандев е следвал принципите си в МВР, но сега изведнъж при Демерджиев някой го кара да ги потъпква.“ Тя подчертава, че ако това наистина е така, бившият главен секретар дължи ясно и детайлно обяснение с конкретни факти, а не естрадни изпълнения, които олекотяват сериозността на ситуацията.

Философията на службата в МВР

В анализа се припомня и интервю на Георги Кандев пред "Свободна Европа" отпреди два месеца, в което той заявява, че службата изисква да отидеш там, където те пратят. Тогава Кандев не е видял нарушаване на принципите си, когато е бил преместен в звеното за подпомагане на министъра – място, определяно често като карцер за неудобни бивши началници.

Журналистката настоява за отговор защо престоят в наказателното звено не е притеснил Кандев, а напускането на поста главен секретар се представя драматично. Ако липсва конкретика и последва кандидатстване в политическа кампания, то цялата доблест на службата ще остане единствено евтин пиар.