От него като реликви са запазени кървава пръст от мястото на посичането му, кръстче и икона

На 29 януари се почита паметта на един български светия - Димитрий Сливенски (1818 - 1841). От него като реликви са запазени кървава пръст от мястото на посичането му, както и кръстчето и иконата на Богородица, които е носил в последния си земен час, пише Телеграф.

Той е роден в Сливен на 9 октомври 1818 г. Родителите му Иван и Комна били бедни и благочестиви люде. Поради бедност той останал без образование. Въпреки че бил неграмотен, поради постоянното посещение на храмовите богослужения и добрата си памет той пеел прекрасно като ангел и знаел наизуст много от църковните песни.

Спорове

След като умрели родителите му, бедната им къщица се срутила и мястото било присвоено от съседите турци. Той останал бездомен и се видял принуден да стане слуга. Бил среден на ръст, но хубавец. Работодателят му започнал да прави опити чрез синовете си да го отвлече от християнството и да го потурчи. Димитър смело заявявал, че Христос е от Бога изпратен, че е пострадал изкупително, възкръснал подир смъртта си, възнесъл се в небесата и всичко владее на небето и земята; а Мохамед е един обикновен човек. В отговор на тия му думи турчинът силно пламнал от гняв, ударил му плесница и с ругателни думи го изгонил из дома си, без да му плати нищо за дотогавашната работа.

Димитър се зарадвал, че така трябвало да напусне този нечестив дом, и се хванал на друга работа, за да изкарва прехраната си. Той често влизал в спор с иноверци, което стигало и до представителите на властта.

Отричането

В това време в Сливен пристигнал нов кадия (съдия). Димитър нарочно бил повикан да прислужва при угощението, което местните бейове устроили в чест на новодошлия съдия. Там той го задържал с намерение да го убеждава да стане мохамеданин. Димитър иронично се пошегувал: „Бива бе, кади ефенди (господин съдия!)". Домакините обаче взели сериозно тези му думи и веднага един от тях се заловил да навие на главата му чалма, но Димитър я хвърлил и избягал чак в Русе. Там отишъл при владиката, на когото разказал за станалото. След като го поучил във вярата и подвига, владиката го изпратил назад в Сливен, за да пострада мъченически там, където се е отрекъл от Христа.

Съд

На първото съдебно заседание кадията му припомнил, че той открито обещал да смени вярата си и сега, като дошъл и сам се е предал, това направил навярно с намерение да изпълни обещанието си. Свети Димитрий извадил от пазвата си кръста, който русенският митрополит му подарил, и рекъл, че той вярва в Бога Иисуса Христа.

"Ако ли моите думи, казани на шега, вие сте взели за истина, тогава вие сте за съжаление. Аз съм християнин и в името на Христа съм готов да претърпя всичко, което можете да ми сторите!". Кадията го предупредил какво го чака, ако не прием исляма, дал му тридневен срок за размисъл и го пратил в затвора.

Мъчения

След това отново го изправил на съд и понеже обещанията и ласкателствата не могли да променят решението на мъченика, го подложили на мъчения - били го на голо с мокри дюлеви пръчки, поставили го легнал на земята и върху корема му натоварили четири хромела (камъни за мелене на булгур); после цяла нощ го оставили да лежи на голата земя, вързан за ръцете и нозете и опънат на четири страни; набивали трески под ноктите на ръцете и нозете му.

Цяла година свети Димитрий лежал в затвора изтезаван, без да може някой да облекчи съдбата му. На втората година свикали ново съдебно заседание, на което османлиите искали мъченикът да бъде осъден на смърт. Но смъртната присъда трябвало да бъде потвърдена от Цариград. След три месеца, на 28 януари 1841 г., потвърждението пристигнало с последна уговорка: "В джамията ли иска да се поклони Богу или в църквата и ако поиска това последното, тогава да се пристъпи към изпълнение на смъртната присъда!". Свети Димитрий казал: "Водете ме в църквата! Там ще се поклоня на Бога и на Света Богородица и ще се помоля да приемат душата ми!". С това съдбата му била решена.

Фурната

На 29 януари 1841 г. в 8 ч. сутринта извели мъченика от затвора, окован в железни вериги, с вързани назад ръце, и го повели към лобното място. Св. Димитрий бил спокоен, покланял се на срещнатите християни и казвал: "Прощавайте, братя, и се молете на Бога за мене!" Пред фурната, гдето св. Димитрий работел някога, го поставили на колене и го обезглавили. Поп Стефан събрал окървавената пръст в едно сандъче, което положил под престола на катедралата "Св. Димитрий Солунски". По-късно сливенският митрополит Гервасий наредил на свещениците да закопаят сандъчето под светия престол, гдето си стои и досега.

Погребват го в атонски метох

След екзекуцията тялото на мъченика останало на лобното място едно денонощие, пазено от стража. На другия ден излязло решение то да бъде хвърлено в реката, защото според Корана земята не може да приеме тялото на човек, който похулил Мохамед. Но влиятелни сливенски християни успели да получат разрешение от кадията да го погребат по християнски. Свещениците поп Стефан и поп Янко го погребали тържествено в двора на метоха на Дохиарския манастир.