Учени от НАСА изследват феномена "радиосинтеза" за изграждане на щитове за бъдещите бази на Луната и Марс

Удивително откритие в сърцето на ядрената катастрофа в Чернобил може да се окаже ключът към безопасното пътуване на човечеството до Марс. Плесен, която не просто оцелява, а процъфтява в смъртоносна радиационна среда, предлага революционно решение за защита на астронавтите от космическите лъчи.

Живот в "Мъртвата зона"

Историята започва през 90-те години, когато украинският микробиолог Нели Жданова влиза в руините на Четвърти реактор на АЕЦ "Чернобил" – едно от най-радиоактивните места на планетата. Вместо стерилна пустош, тя открива черна плесен, покриваща стените и вътрешността на тръбите. Още по-странно е, че гъбичките изглеждат привлечени от радиацията, разраствайки се директно към източниците на най-силно лъчение.

"Тези гъби не просто растат към радиацията, за да се стоплят. Те активно се хранят с енергията от нея," обяснява Екатерина Дадачова, ядрен учен от Медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк, цитирана от BBC.

Тайната е в меланина

Ключът към този феномен, наречен "радиосинтеза", е пигментът меланин – същото вещество, което определя цвета на човешката кожа. При хората меланинът предпазва от ултравиолетовите лъчи на слънцето. При чернобилските гъби обаче, той действа като преобразувател на енергия.

Проучванията на Дадачова, публикувани в научни издания като PLOS One, доказват, че меланизираните гъби (като вида Cladosporium sphaerospermum) растат значително по-бързо в присъствието на радиация. Те използват йонизиращото лъчение като източник на енергия за метаболизма си, подобно на начина, по който растенията използват слънчевата светлина за фотосинтеза.

От Чернобил до Международната космическа станция

Уникалните свойства на тези организми привличат вниманието на НАСА. Космическата радиация е една от най-големите заплахи за здравето на астронавтите при дълги мисии извън магнитосферата на Земята.

През 2018 година екип от учени изпраща проби от чернобилската плесен на Международната космическа станция (МКС). Резултатите, анализирани от биохимика Нилс Авереш от Университета в Станфорд и НАСА, са впечатляващи. Тънък слой от плесента с дебелина само 1,7 милиметра успява да блокира около 2% от входящата радиация.

"Ние показахме, че плесента расте по-добре в космоса," заявява Авереш, цитиран от научния портал на НАСА.

Живи щитове на Марс

Това откритие отваря вратата към концепцията за "микоархитектура" – изграждане на бази от живи материали. Лин Ротшилд, астробиолог от НАСА, предлага вместо да се транспортират тежки оловни или метални щитове от Земята, бъдещите колонизатори да "отглеждат" своите домове.

Планът включва създаване на леки структури, в които се инжектира плесента. Тя ще се храни с космическата радиация, ще се размножава и ще създава естествен, самовъзстановяващ се щит за хората вътре. Това би решило един от най-големите логистични проблеми на мисиите до Марс – теглото на товара.
Така, по ирония на съдбата, организмът, роден от най-голямата ядрена катастрофа на Земята, може да се окаже спасителният пояс за човечеството в стремежа му към звездите.