Скандално е как някой интерпретира бюджета по този начин, коментира синдикалистът

Въпреки увеличението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с около 500 милиона евро, липсва ясен механизъм, който да гарантира по-високи възнаграждения за медицинските специалисти. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което правителството и социалните партньори обсъдиха Бюджет 2026.

Синдикатът се въздържа от подкрепа за бюджета на Здравната каса, като основният мотив е липсата на гаранции за доходите на работещите в системата.

Проблемът с разпределението на средствата

Според Пламен Димитров, допълнителните средства в НЗОК няма автоматично да доведат до ръст на заплатите на лекарите и медицинските сестри. Той подчерта, че проблемът се корени в начина на разпределение на финансите чрез клиничните пътеки.

"Няма гаранция за нищо. В касата пари за увеличение на заплатите няма. Проблемът е в разпределението," коментира Димитров.

Лидерът на КНСБ посочи, че от години липсва регламент, по който приходите от клинични пътеки да се трансформират в реални възнаграждения за персонала. Това създава напрежение сред около 70-80 хиляди работещи в сектора.

"Час по-скоро трябва да се реши как се финансира трудът в здравеопазването. Това става с колективен трудов договор," категоричен бе той.

Без „касички“ в заплатите и пенсиите

Пламен Димитров отхвърли остро спекулациите, че в перата за заплати и пенсии в новия бюджет има скрити резерви или така наречените „касички“.

"Вижте, касички в пенсиите и в заплатите няма. Заплатите на лекарите, на сестрите, на администрацията — това не са касички на никого," заяви той, определяйки подобни твърдения като подвеждащи за обществото.

По-малък бюджет без нови данъци

По отношение на макрорамката на Бюджет 2026, президентът на КНСБ отбеляза, че корекциите са направени с цел свиване на разходите, без да се налага увеличение на данъчната тежест. По думите му, в хазната ще влязат между 1.2 и 1.3 милиарда лева по-малко поради липсата на данък дивидент и промени в осигурителната политика.

"И приходът, и разходът да бъдат по-малки — това е постигнато," обобщи Димитров, като допълни, че преразпределението през бюджета остава далеч под 45% от брутния вътрешен продукт.