Президентът на КНСБ обяви данни за заплатите в балтийските държави след въвеждането на еврото

Бизнесът трябва да носи обществена отговорност при ценообразуването на стоките от първа необходимост, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването "Денят започва" по БНТ. Той критикува тезите, че в пазарната икономика е нормално всеки да слага каквато цена иска.

"Аз не споделям тезите, които така лекичко се насаждат, че в пазарната икономика е нормално всеки да слага каквато цена иска, а пазарът сам да регулира: ако искаш — купуваш, ако не — не," подчерта Димитров. Той посочи германския модел като пример за отговорно отношение на бизнеса.

"Ако погледнем към Германия, ще видим, че бизнесът има отговорност — богатството, включително личното, носи отговорност. Не става дума само за възможности за печалба и по-добър живот," обясни президентът на синдиката.

Проследяване на цените

Според Димитров проектозаконът за проследяване на цените е закъснял, но това не означава, че мерките са неправилни. "Със сигурност трябва да се проследи от производителя — ако няма български производител, то поне по веригата до пазара — какво се случва с цената. И не виждам нищо лошо в това, нищо непазарно," заяви той.

КНСБ продължава ежемесечното наблюдение на основните 20 стоки в потребителската кошница при плавното преминаване към еврото. От изказванията стана ясно, че не се очаква шоково поскъпване на основни продукти като хляб и мляко.

Статистики от балтийските държави

Пламен Димитров представи конкретни данни за развитието на заплатите в страните от региона след присъединяването им към еврозоната:

"Литва влезе през 2015 година. Средната работна заплата тогава е била 714 евро, след 10 години — 2233 евро. Това е 213% номинално нарастване, при инфлация от 50%, реален ръст от 163%," посочи той.

За Латвия цифрите показват сходна тенденция: "Латвия влезе през 2014 година — 10 години по-късно, средната заплата е 1681 евро. Номинален ръст от 122%, инфлация — 47%, реален ръст — 75%."

Относно Естония данните са: "Естония се присъедини през 2011 година — по последни данни от 2024 година — от 839 евро средна заплата до 1981 евро. Това е 136% номинален ръст, инфлация 50%, реален ръст — 60%."

Критика към спекулациите

Президентът на КНСБ коментира и последните данни от НАП относно продължаващите спекулации с цени. "Последните данни, които чухме от шефа на НАП, очевидно показват, че продължават спекулации, които могат да бъдат регулирани, според мен," заяви Димитров.

Той подчерта, че особено при стоките от първа необходимост търговците имат обществена отговорност, която надхвърля стремежа към печалба.