"Индустрията на ужасите" продължава да работи въпреки законовите промени

Над 15 часа видеозаписи с изтезания и 149 идентифицирани жертви – това е само малка част от равносметката за разбитата "Къща на ужасите" в село Царевец. Мащабната схема за производство на видеа с насилие (crush fetish), предназначени за платежоспособни клиенти в чужбина, разкри системния провал на превенцията у нас, въпреки затегнатите наказания.

Шокиращите данни изнесе Петя Алтимирска, председател на сдружение "КАЖИ" (Кампании и активизъм за животните в индустрията), в ефира на "Тази събота и неделя" по bTV. Именно нейната организация, след сигнал от чужбина, извършва разследването, което полицията първоначално пропуска.

Индустриален мащаб на жестокостта

Анализът на иззетите материали разкрива, че не става дума за инцидентни прояви, а за добре смазана машина за пари.

"925 минути беше съдържанието само в тези 45 видеа, които анализирахме, но те са много повече," заяви Алтимирска, цитирана от bTV.

Жертвите на престъпната дейност включват целия спектър на домашни и селскостопанси животни – кучета, котки, зайци, морски свинчета и дори птици. Всички те са използвани като "консуматив" за създаване на продукция, която се продава на анонимни клиенти в мрежата.

Схемата: Поръчка, изпълнение, плащане

Докато физическите извършители – мъж и жена от село Царевец (според информация на БНР става въпрос за Детелин и Анита) – са задържани, истинските двигатели на този бизнес остават на свобода.

"Поръчителите на престъплението обикновено са анонимни. Те са хора, които са онлайн изцяло. И много трудно може да се стигне до тях," обясни Алтимирска.

Тя подчерта, че единствената следа към организаторите са паричните потоци. При предишния аналогичен случай с "пернишките мъчители" Габриела и Красимир, ставаше въпрос за хиляди левове печалба. Това превръща изтезанията в доходоносен бизнес в бедните региони на страната, където държавният контрол често липсва.

Законите се променят, престъпленията – не

Случаят в Царевец идва само година след като Наказателният кодекс беше променен под обществен натиск заради случая в Перник. Разкритията обаче показват, че по-строгите наказания на хартия не плашат извършителите.

"Законодателството като цяло за животните трябва да бъде преразгледано," категорична е Алтимирска. Според нея липсва комуникация между институциите, което пречи на превенцията. Фактът, че дейността в Царевец е продължавала "над 10 години" под носа на местните власти, повдига сериозни въпроси за ефективността на МВР и местната администрация.

Председателят на КАЖИ настоява, че решението не е само в затвора, а в образованието и изграждането на емпатия у подрастващите – нещо, което в момента липсва в държавната политика.