Традицията повелява агнешкото печено, дроб сармата и обредният хляб да са в центъра на празничното меню за 6 май

Гергьовден е сред най-почитаните български празници, който бележи символичното начало на пролетта и новата стопанска година. На 6 май страната отбелязва Деня на храбростта и Българската армия, но за мнозина този ден е преди всичко празник на плодородието, земеделието и животновъдството.

Без значение дали живеем в голям град или малко селце, традиционната трапеза за Гергьовден обединява всички българи. Пет традиционни ястия задължително трябва да присъстват на масата, за да бъде празникът пълноценен и да донесе здраве и берекет през годината.

Агнешкото печено – задължителният символ на празника

В центъра на гергьовденската трапеза винаги стои печеното агне. Традицията повелява първото родено агне да се принесе в жертва на свети Георги за здраве и благополучие. В миналото агнето се е пекло цяло на шиш, а днес повечето домакинства предпочитат да го приготвят във фурна, нарязано на порции.

"На Гергьовден без агне не може" – тази народна мъдрост е валидна и до днес. Агнешкото месо, независимо дали е приготвено като печено, кебап или пълнена плешка, символизира жертвата в чест на светеца и е най-важният елемент от празничното меню.

Дроб сарма – вкусът на пролетното обновление

Второто незаменимо ястие за празника е дроб сармата. Традиционно се приготвя от агнешки дреболии – дроб, сърце, далак, бъбреци, прясна мая от лук и зелени подправки. Всичко това се увива в агнешко було (ципа) и се пече до златисто.

Дроб сармата отдавна се е превърнала в символ на празника и може да се поднесе както като самостоятелно ястие, така и като гарнитура към агнешкото печено. Комбинацията от пролетни подправки като джоджен, копър и мащерка придава неповторим вкус и аромат на това традиционно ястие.

Вареното жито – за здраве и изобилие

Макар и да изглежда като скромна добавка към богатата трапеза, вареното жито има важно символично значение. Житото е древен символ на плодородието и възраждащия се живот. Приготвя се с внимание, като зърната трябва да останат цели, а не да се разварят.

В различните региони на България житото се подправя по различен начин – с мед или захар, с орехи, стафиди или плодове. Независимо от вариацията, присъствието му на трапезата е знак за благоденствие и надежда за богата реколта през новата стопанска година.

Обредният хляб – символ на единството и благополучието

Важно място на празничната маса заема и обредният хляб. Той не е просто храна, а произведение на изкуството – с богата украса от символични фигури, свързани с плодородието: класове, снопи, агънца, кошари.

В различните краища на България обредният хляб има различни имена – гергьовска пита, кравай, колак, но навсякъде се приготвя с особено внимание и според строги правила. В някои семейства в тестото се вграждат здравец или клонка от цъфнало дърво, за да донесат здраве на дома.

Зелената салата – свежестта на пролетта на масата

Пролетната зелена салата допълва празничната трапеза и внася свежест сред по-тежките ястия. Приготвя се от млади зелени листа, пресен лук, репички и подправки – всичко, което градината предлага в началото на май.

Според народните вярвания, хапването на свежи зеленчуци на Гергьовден носи здраве и енергия за цялата година. В някои региони към трапезата се добавят и млечни продукти – прясно мляко, сирене и извара, които също са символ на плодородие и изобилие.

Независимо дали ще спазите всички традиции до последната подробност или ще внесете свои модерни интерпретации на класическите ястия, важното е да запазите духа на празника. Гергьовден е повод да съберете около масата близки и приятели, да споделите добра храна и да продължите традициите, които ни свързват като народ.