От "Малка Виена" до "Голям абсурд" – историята на един обезобразен град

Акад. Петър Иванов изправя обществото пред огледалото на архитектурната безвкусица, която вече десетилетия наред унищожава някогашната "Малка Виена на Балканите". Ехидният каталог на урбанистичния апокалипсис не оставя съмнение, че Русе е станал арена на бутафорни експерименти, провеждани от цял парад от "компетентни" главни архитекти.

"Всички многобройни съоръжения, включително Влакчето, люлките, самолетите, Залата на смеха и Виенското колело в Парка са унищожени и разграбени," посочва акад. Иванов, документирайки методичното погромаджийство, сякаш говори за археологически разкопки на изчезнала цивилизация.

Особено "въздействащо" е превръщането на Художествената галерия в Доходното здание в "тъпа постоянно разширяваща се вмирисана закусвалня", както я определя акад. Иванов. Удивителен пример за културната трансформация – платната на Майстора и Владимир Димитров са заменени с омазнения аромат на дюнери и кебапчета. Прогрес!

Откраднати скулптури и гениални огради

Експозето на акад. Иванов достига нови висоти, когато разкрива как "окрадоха и продадоха в чужбина всичките 6 скулптурни фигури на фасадата на Доходното здание и скулптурата на Малкия фонтан пред Паметника," заменяйки ги с копия. Чудесен начин да популяризираме русенското културно наследство в чужбина – просто го изнасяме нелегално парче по парче.

Уникалната дарба на русенските архитекти да превръщат градски забележителности в селски декори проблясва в историята с оградата на Паметника на Свободата. Според акад. Иванов, "бивш кмет-селянин заедно с архитект, също селянин, огради Паметника на Свободата със железен стобор, като паметника на войника в родното му село Средна кула, срещу добитъка." Очевидно свободата в Русе се нуждае от предпазване – не от забрава, а от нашествие на крави и овце.

Иронията достига своя апогей, когато акад. Иванов споменава "свръхидиотски и смъртоносни, но, слава Богу, вече неработещи, подземни осветителни тела по алеите около Паметника на Свободата, проект на главна архитектка." Рядко срещаме градско осветление, което заплашва с смърт своите ползватели – уникална русенска иновация, за която никой не е получил патент.

Зелената инквизиция

В своя детайлен опис на архитектурните изтезания, акад. Иванов не пропуска да отбележи "нахалното безогледно разширяване за сметка на десетки декари зелени площи в Парка ни от заведенията." Очевидно кислородът е силно надценен, когато се конкурира с възможността да поемате калории на фона на бетонни конструкции, където някога са били дървета.

Списъкът на "изтъкнатите" русенски архитекти, отговорни за тази величествена деградация, е впечатляващо дълъг: Белчо Петров, Венелина Бучуковска, Цвети Русинов, Орлин Неделчев, Симеон Рангелов, Живка Македонска (Бучуковска), Весела Иванова, Иван Ениманев, Пламен Христов. Акад. Иванов отбелязва, че "за някои от тези хора, особено последните, горенаписаното няма отношение, те нямат вина пред града". Явно в този архитектурен "Нюрнбергски процес" има и невинни обвиняеми.

С горчива ирония акад. Иванов завършва своето архитектурно обвинение с молитвата: "Боже, пази Русе от главни архитекти!" Очевидно, след векове на турско робство, комунистическа диктатура и неолиберален преход, най-голямата заплаха за Русе се оказват дипломираните градоустроители.