Грозно е политик да се чуди за мизерията на хората.

Чуя ли някой политик или кандидат за депутат да се удивява публично в каква мизерия живеели българите тук и там из държавата, искам тутакси да го питам този синковец (може и в пола да е) той от Марс ли идва, та не е забелязал мизерията в селото на дядо му или на прабаба му например, пише Генка Маркова в 24 часа.

Няма по-грозно и по-лицемерно нещо от това политик да се чуди и мае защо тия хора са толкова бедни. Още по-лицемерно звучат думите на онези, които са в политиката българска от 10, 20, 30 години.

Утопично е, но не може ли въпросният политик, хукнал по предизборни обиколки, да каже следното: Уважаеми, знам, че сте бедни, но вината за това е и на моята партия, а и на мен в частност. Защото позволихме да се краде повече, отколкото се произвежда. Защото гледам безразлично, когато се плащат по-ниски заплати, отколкото заслужавате. Защото нивото на пенсиите е толкова ниско заради ограбените още преди 30 години пенсионни фондове и прежалихме възрастните хора - те да са най-бедните, но така ги държим на къса верижка, когато ни потрябват за избори. Е, уважаеми политици, продължавайте да се чудите колко са бедни хората.