Последните дни разговорите ми с Вас ме убеждават в неща, които мисля от години.

Кризата ни съблича голи като общество, но и помага на тялото на това общество да заякне и да се кали. Обругавахме я, присмивахме ѝ се, отричахме я, а сега я търсим и чакаме помощта ѝ. Това е силната държава. “Къде е”? Този въпрос прозира в думите на десетки русенци, с които общувам в лични съобщения всеки ден

Това заяви кметът на Русе Пенчо Милков в социалната мрежа.

“Сигурно има проработена схема”, казва един, “Няма какво да ям, ситият на гладния не вярва”, казва друг, “Кой ще накара хората да се вслушат”, “Наложете ред и дисциплина, г-н Милков”. Много въпроси нямат отговор. Един кмет не може да измисли отговори, които трябва да даде силната държава. Трийсет години разглобявахме нейните компоненти, правихме го в един тон. Без значение кой управляваше, все отричахме и премахвахме дейности от държавата.

Под мотото за равенство на всички видове собственост и свобода на частната инициатива, които са свещени постулати, си разглобихме и разграбихме държавните институции. Сега ги търсим да ни защитят. Изхвърлихме от дома си инструменти, които сега ни трябват. Сега ще си ги правим отново, набързо. Ясно е поне, че ни трябват и вече не бива с лека ръка да се поддаваме на неолиберални, книжни идеолози, които трийсет години ни убеждаваха, че държавата е лош собственик, лош грижовник, че трябва да я изхвърлим на бунището.

Дойде време да разберем - трийсет години само разглобявахме държавата като конструктор, декомпозирахме я и изхвърлените нейни парчета произведоха милионери. Сега трябва да си я сглобим отново - заедно, бързо, за да е силна и да може да даде сигурност, храна и спокойствие на всички българи.