Секторът на автомобилните компоненти и леката промишленост очакват вълна от съкращения

За първи път след пандемията от COVID-19 българският пазар на труда показва признаци на сериозно охлаждане. През 2026 година бизнесът ще търси с 20 000 по-малко работници в сравнение с предходната година, сочат данните от годишното проучване на Агенцията по заетостта, анализирани от КНСБ.

Докато през 2025 година икономиката е имала нужда от 251 000 нови служители, през настоящата година прогнозите сочат спад до 231 000 души. Според синдикатите основните причини са свързани със свиването на външните пазари, за които работят голяма част от българските предприятия.

Кризата в Карнобат и вълната от съкращения

Най-тревожна е ситуацията в Карнобат, където заводът за автомобилни кабели "СЕ Борднетце" окончателно преустановява дейността си. До края на годината близо 850 души ще останат без работа.

"Болезнено е за Карнобат, защото цифрата 800 души е твърде голяма", заяви кметът Георги Димитров. Въпреки че от компанията обещават подкрепа за служителите, голяма част от тях вече са регистрирани в бюрата по труда.

Освен автомобилния сектор, под натиск са и шивашките цехове, както и химическите предприятия. Масови съкращения се очакват в областите София, Добрич, Русе и Варна.

Къде все още се търсят хора?

Въпреки общия спад, гладът за кадри в определени сектори остава критичен. Най-търсени през годината ще бъдат машинните оператори, строителите и персоналът в сферата на услугите (сервитьори и бармани). Държавните структури също изпитват недостиг, като секторите здравеопазване и образование продължават да търсят лекари, медицински сестри и учители.

Интересна тенденция е появата на ново търсене в полимерните производства, където се очаква наемането на над 2100 души. В същото време ИТ секторът, който години наред беше двигател на заетостта, за първи път бележи лек спад в търсенето на нови кадри.

Липсата на инфраструктура спира бизнеса

"Регионите, където липсва социална инфраструктура – детски градини, училища и медицинско обслужване, всъщност виждаме, че няма и икономическо развитие", обясни Атанаска Тодорова, главен експерт по "Пазар на труда" в КНСБ. Според нея достъпът до тези услуги е водещ фактор за наличието на работна сила и инвеститорски интерес.

Данните показват още, че близо две трети от съкратените работници разчитат на държавата, като се регистрират веднага в бюрата по труда, а едва малка част успяват да преминат директно към нова позиция.