Тодор Янев: Няма количество пари, което може да мотивира човек без желание за тази професия

Втора поредна седмица млади лекари в цяла България протестират за достойно заплащане и по-добри условия на труд. Въпреки годините посветени на медицинското си образование, много от тях показват фишове със заплати, с които трудно се оцелява в големите градове. Какво жертва един млад лекар и през какво преминава, за да достигне до титлата "доктор"?

Д-р Тодор Янев от Клиниката по хирургия в УМБАЛ "Царица Йоанна" е един от многото млади медици, които въпреки трудностите са избрали да останат в България. "Завърших през 2019 година и от януари 2020 г. работя в УМБАЛ „Царица Йоанна", в Клиниката по хирургия. От 2022 г. съм вече асистент към Медицинския университет по хирургия", разказва д-р Янев.

Според него медицината не е професия, към която човек може да бъде привлечен само с финансови стимули. "Няма количество пари на света, които могат да мотивират един човек, който няма желание да работи в тази професия, защото тя е обвързана с изключително много морално огнетяване, което го няма в друга професия. Има обаче количество пари, което може да убие желанието", споделя младият лекар.

Екстремно натоварване и стрес

В работата си хирургът често прекарва до 12 часа в операционна. "Имали сме дежурство, в което не спираме да оперираме. Един след друг случаи. За човек, който не е в нашата професия, трудно може да илюстрираме с какво количество стрес, напрежение трябва да се справяме. Може само да се сравни с напрежението за близък", обяснява д-р Янев.

Тази година му предстои да получи специалност, но това не означава, че досега не е работил пълноценно като лекар. "Специализантите са си абсолютно пълноценни лекари, които просто нямат въпросната специалност, за която учат се още. Те имат право да извършват всичко, на което един лекар има право. Те са в графика. Дават дежурство, много често дават и самостоятелни дежурства", подчертава младият медик.

Морално подкрепя протестите

Въпреки че служебните задължения не са му позволили да присъства на двата национални протеста, д-р Янев изразява категоричната си подкрепа за исканията на колегите си. Дори споделя, че се чувства виновен, че не е успял да се присъедини.

"Не смятам, че е редно лекари да взимат заплата, която ги държи на границата на бедността. Лекари, медицински сестри, дори санитари", категоричен е той. По думите му, много колеги са принудени да работят на т.нар. "тристранни договори", което изисква допълнителни ангажименти и създава силно натоварен график без адекватно финансово признание.

Личната битка за оцеляване

Съпругата на д-р Янев също е лекар - специализант по нефрология. Двамата успяват да се справят с ежедневните разходи, но не без трудности. "Ако трябва да използваме американските терминологии - ние сме част от ниска-средна класа. Тоест малко над ниска класа, но по-близо до средна класа", обяснява той.

Двамата притежават автомобил и жилище, но не могат да си позволяват луксове. "Има много колеги, които с 2 лекарски заплати много трудно да си позволят живота в София", отбелязва д-р Янев.

Отдаденост въпреки всичко

Той е работил и като медицинска сестра в Националната кардиологична болница и знае, че в България извънредният труд на медиците често не се заплаща. "Медицинският работник дава извънредния труд абсолютно про боно. Това е за мен абсолютно неизбежно - един лекар да трябва да извършва и сестринска работа", казва той.

Въпреки че за много млади специалисти решението да напуснат страната изглежда логично, д-р Янев предпочита да остане. Не очаква заплащане като в Германия, но се надява на достойно възнаграждение, което да осигури адекватен стандарт на живот.

"Това да започнеш работа в Западна Европа не е просто. Не е толкова праволинейно, колкото на мястото, където работим на собствения си език. Това е един от лозунгите на протеста - ние не искаме да напускаме", подчертава д-р Янев.

Системни проблеми застрашават качеството

Според младия хирург е обезпокоително, че в някои общини се затварят отделения, а тенденцията може да достигне и столичните болници. "Прогресивно качеството пада и бърнаутът за работещия персонал се увеличава. Това води до голяма част от злополучията", смята той.

Особено критично е положението в интензивните звена, където стандартът за съотношение на медицински сестри и пациенти рядко се спазва. Въпреки всички трудности, д-р Янев е категоричен, че спирането на работа от страна на лекарите не е морално оправдано.

"Генерално, това няма да постигне нещо, а резултатът със сигурност ще е катастрофален. Но тъй като ние нямаме възможност да правим така, че да нашият глас да е толкова силен, то тези, от които зависи трябва да си отворят по-широко ушите", заключава д-р Тодор Янев.