Промените в закона спират съдебния натиск над журналисти

Парламентът одобри на първо четене ключови промени в Гражданския процесуален кодекс, с които се въвеждат правила за защита срещу така наречените "дела шамари". Законопроектът, който е внесен от Министерския съвет, получи широка подкрепа тази сутрин със 173 гласа „за“, като само девет депутати от „Възраждане“ гласуваха с „въздържал се“, съобщават от БТА.

Тези специфични съдебни производства са познати в международен план с абревиатурата SLAPP и се използват предимно за оказване на икономически или репутационен натиск върху хора, които упражняват правото си на свободно изразяване.

Защита от икономически натиск

С новите текстове се предвижда обособяването на специална глава в кодекса. Тя ще дава възможност за ранно отхвърляне на очевидно неоснователни искове. Заложени са и мерки при наличие на неравнопоставеност между страните, прекомерен размер на иска, множество паралелни производства, сплашване или злоупотреба с процесуални права.

„Характерно за тези производства е, че използването на съдебния процес преследва цел, различна от защита на накърненото право – чрез продължителността на производството, разходите, и така може да бъде упражнен репутационен или икономически натиск върху ответника“, обясни министърът на правосъдието Николай Найденов от парламентарната трибуна. Той допълни, че защитата няма да обхваща единствено журналисти и медии, а всички граждани, упражняващи свободата си на изразяване и информация.

Позициите на партиите

Дебатът в пленарната зала показа нюанси в отношението към законопроекта. „Не всеки иск срещу журналист е „шамар“ и не всеки спор между гражданин и медия е цензура“, коментира Стефан Арсов от групата на ГЕРБ-СДС.

От своя страна Петър Петров от „Възраждане“ изрази притеснение, че с новата процедура съществува риск да се наруши равнопоставеността между страните в процеса.

Любен Иванов от „Демократична България“ защити промените, като даде конкретни примери, сред които делото за над 511 000 евро срещу изданието „Медиапул“, както и поредица съдебни производства, водени от кметове срещу местни общественици. Велислав Величков от „Продължаваме Промяната“ определи внасянето на законопроекта като закъсняло и изрази известни резерви към част от предложените механизми за защита.

Европейската директива

В края на дебатите министър Найденов обърна внимание, че текстовете са резултат от дългогодишна работа на експертно ниво, а крайният срок за въвеждането на европейската директива по темата в българското законодателство вече е изтекъл.

„Законопроектът излиза извън границите на директивата и това е съзнателно. Целта е намерен баланс между правата на страните в гражданския процес и защитата на свободата на словото“, категоричен бе правосъдният министър.