Депутатите откриха есенната сесия с извънредно заседание

Парламентът откри есенната си сесия на 25 август с извънредно заседание, на което прие промени в Закона за държавния служител, съобщават от NOVA. Поправките, гласувани в Народното събрание, целят изпълнение на ангажиментите на страната по Плана за възстановяване и устойчивост чрез въвеждане на задължителен тест за почтеност за рискови длъжности и възможност за дистанционна работа в администрацията.

Нови правила за администрацията

Една от основните промени в закона предвижда въвеждането на задължителен тест за почтеност при кандидатстване за ръководни и експертни длъжности, които са определени като позиции с висок корупционен риск.

Предлага се също държавните служители да получат право да работят дистанционно до два дни в седмицата. Част от измененията са насочени към повишаване на квалификацията и разширяване на възможностите за обучение на служителите в държавния сектор.

Законопроектът трябва да бъде гласуван окончателно до края на месеца, за да може България да изпълни ангажиментите си по Плана за възстановяване и устойчивост. От конституирането си на 30 април до 31 юли парламентът вече е приел нов антикорупционен закон и промени в още пет закона в тази посока.

В дневния ред на извънредното заседание е включена и точка, предложена от ГЕРБ, свързана със законодателството за подпомагане на земеделските производители. По традиция същинските политически декларации и очертаването на приоритетите за новия сезон ще се състоят в сряда, когато ще се проведе първото редовно заседание. Сред водещите задачи пред депутатите остават бюджетът за 2027 година и изборът на нов състав на Висшия съдебен съвет.

Критики от парламентарните групи

Промените в закона предизвикаха остри дебати в пленарната зала. Според представители на ГЕРБ–СДС, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ липсват ясни критерии за съдържанието на тестовете за почтеност, а вече назначените на тези длъжности лица няма да подлежат на подобна проверка.

„В рамките на следващите три месеца във всички процедури за заемане на длъжности с висок корупционен риск няма да се изисква и да се прилага тест за почтеност на служители, които са започнали преди или след влизането в сила на закона своето кандидатстване в тези процедури. Реално действащото правителство има пълната свобода в рамките на три месеца да проведе конкурси, да назначи служители на тези позиции, без за тях да се изисква каквато и да е проверка за почтеност”, заяви Рая Назарян от ГЕРБ-СДС.

„Отварят се много големи полета, които, за съжаление, нека да видим каква ще е практиката, могат да доведат до злоупотреби. Тези, които ще бъдат премествани или пък временно назначавани по заместване, те или няма да имат задължение за преминаване на този тест, или пък дори да не са го положили успешно, те могат да бъдат оставени на съответната длъжност от органа по назначаване”, каза Надежда Йорданова от „Демократична България”.

От своя страна Велислав Величков от „Продължаваме промяната” обърна внимание на вратичките в текстовете: „Какво означава думичката „може“? Означава, че този закон на практика може да се прилага, може и да не се прилага. Татко може да ми купи колело, може и да не ми купи. Независимо от резултата от теста”.

„Сега е много лесно да отправим критики към този законопроект, но трябва да се отбележи, че в момента, ако трябва към всички държавни служители да се насочат тези тестове, те са около 20 000. А не трябва да се забравя, че само след една година на такъв тест ще преминава и общинската администрация, което неминуемо ще затрудни още повече органите”, каза Иван Вачев от „Прогресивна България”.

Коментари след комисията по отбрана

Малко преди пленарното заседание се проведе Комисия по отбрана, на която присъстваше и Димитър Стоянов. Според информацията от NOVA, министърът на отбраната е определил действията на Иран като „много добра хибридна операция“, която е получила подкрепа и от български политици. Той предупреди, че подобни действия ще продължат, и призова политиците у нас да бъдат по-отговорни в коментарите си относно позициите на Техеран.

По отношение на самолетите Стоянов заяви, че те са напуснали България съгласно предварително планирания график, за който властите са били информирани. Според него тази информация не е могла да бъде оповестена предварително пред обществото.

Военният министър подчерта, че темата трябва да се разглежда по-сериозно, и критикува български политици, които според него коментират по безотговорен начин изявленията на иранската страна.