Парламентът даде право на ГДБОП да блокира сайтове
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

ГДБОП ще блокира терористично съдържание в интернет
Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, с които Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) получава правомощия да издава заповеди за премахване и да спира достъпа до терористично съдържание в онлайн пространството. Решението беше гласувано в сряда в рамките на пакет от законодателни мерки, засягащи функциите на службите за сигурност.
Нови задължения за специализираните дирекции
С приетите текстове ГДБОП се задължава да изготвя ежегоден доклад съгласно изискванията на европейски регламент. Документът ще бъде публикуван публично на интернет страницата на вътрешното ведомство и ще се изпраща до Европейската комисия в срок до 31 март всяка година.
В рамките на промените Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е определена за единно звено за контакт. Тя ще координира обмена на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпни деяния.
Дронове и граничен контрол
Нови задачи се възлагат и на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП). Те са свързани с ограничаване на заплахите от безпилотни летателни апарати в пограничните зони. Законът вече предвижда засилено наблюдение на държавната граница, както и специфична охранителна дейност на обществените зони на летищата и периметъра около тях.
Чрез преходни разпоредби се изменя и Законът за Държавна агенция „Национална сигурност“. Органите на „Гранична полиция“ получават възможност да отправят директни искания към Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътници, което трябва да подпомогне предотвратяването и разкриването на престъпления.
Антоан Гечев остава начело на разузнаването
В рамките на заседанието парламентът преизбра Антоан Гечев за председател на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) за втори петгодишен мандат. Решението влиза в сила със задна дата, считано от 17 юни 2026 година. Кандидатурата, предложена официално от Министерския съвет, събра подкрепата на 147 народни представители.
Народното събрание прие и процедурните правила за условията и реда, по които ще бъде предложен и избран председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Съгласно новия ред, предложението се внася от правителството, след което кандидатът подлежи на задължително изслушване в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред преди окончателното гласуване в пленарната зала.






















