Въпреки многобройните реформи, бюрокрацията продължава да лишава най-уязвимите от подкрепа

Близо 800 хиляди души в България - колкото населението на Пловдив и Бургас взети заедно - живеят с увреждания и се борят не само със здравословните си проблеми, но и с тежката бюрократична машина, от която зависят техните права. Механизмът, създаден уж да помага на най-уязвимите, често се превръща в непреодолима пречка за достойния им живот, разкрива разследване на bTV.

За Валери Гицов от месеци ежедневието е изпитание не само заради влошеното му здраве, но и заради липсата на средства за лечение. 63-годишният мъж, преживял три инфаркта, страда от тежка сърдечна недостатъчност от 2018 година насам. Въпреки че е подал всички документи в срок, от декември 2024 г. той не получава пенсията си.

«Не мога да си купувам необходимите медикаменти, които за мен са животоспасяващи и животоподдържащи. При мен проблемът е сърцето – едни стъпала да кача, аз се задъхвам. Като мина 20 метра се задъхвам», споделя той.

Валери не само получава решението със закъснение, но и с намален процент – от 80% до 62%, без реална промяна в здравословното му състояние. «От 80%, с основна диагноза сърдечна недостатъчност трета фаза, в последното експертно решение е изписано само „стар инфаркт" и 62%. Нито съм оздравял, нито сърцето ми е сменено, нито някога ще оздравея», обяснява мъжът.

Бюрократичен лабиринт

Обжалването на решението се превръща в ново изпитание. «4 месеца и нещо чаках от ТЕЛК. След това 3 месеца чакам НЕЛК. Ако е върнато към ТЕЛК, значи още 3 месеца. След което ще дойде в НОИ. И от НОИ ще чакам още 4 месеца да решат. И то стана 1 година», изчислява Валери. През цялото това време той трябва да оцелява с 44 лева месечна помощ от социалните служби.

Подобна е историята на 46-годишния брат на Виолета. Той е на легло, не може да става сам и се нуждае от постоянна грижа. Въпреки това ТЕЛК му определя само 51% намалена работоспособност след 8-месечно чакане.

"51% означава човек, който може да стане, да работи, да се движи самичък, да не е зависим от друг. Той е с чужда помощ – сутрин баща ми излиза на работа. Оставя му стол – вода, храна, дистанционни. На обяд баща ми се връща. Дава му храна, сменя памперс, ако трябва. Това е мъж на 46 години, прикован към легло", разказва жената, която работи като болногледач в чужбина и вижда драстичната разлика в грижата за хора с увреждания.

Реформи без резултат

През последните години бяха направени редица промени в системата – върна се формулата, отчитаща съпътстващите заболявания, въведе се правило пенсиите да не се спират при забавяне на преосвидетелстването, което не е по вина на пациента, удвои се броят на комисиите, а от април 2025 г. лекарите в ТЕЛК имат достъп до електронните досиета на пациентите.

Въпреки това, броят на обжалваните решения расте – от 12,400 през 2023 г. до 15,000 през 2024 г., а 13,500 души продължават да чакат решения.

От Националния осигурителен институт обясняват, че при отмяна на решението няма правно основание за изплащане на пенсия, макар че по закон правата на хората с ТЕЛК не трябва да се прекъсват, ако самите те са подали документи три месеца преди изтичане на действащото решение.

От ТЕЛК комисиите посочват, че работата се затруднява от недостатъчно ясната медицинска документация, сложността на процедурите и трудностите при намиране на квалифицирани специалисти, желаещи да работят в системата.

Въпреки уверенията на здравното министерство за напредък, забавените случаи няма да бъдат наваксани до средата на годината, както първоначално беше обещано. А зад сухите цифри и параграфи продължават да стоят хиляди човешки съдби, заключени в порочния кръг на система, която вместо да помага, често задълбочава страданието на най-уязвимите.