Паметникът на свободата има нужда от реставрация
- Редактор: Виктория Христова
- Коментари: 11
Инвазията на времето и атмосферните влияния рушат архитектурния шедьовър
Русе е градът с красивата архитектура и хилядолетна история. Проблем обаче засяга един от тези архитектурни шедьоври, обявен от русенци за техен символ.
Това, което отличава Русе от другите български градове, е архитектурата. Благодарение на богатите русенци и европейската магистрала Дунав в града все още има перли, които изписват името на Русе. Много от сградите в централната част са в плачевно, кощунствено изоставено състояние. Само в разстояние от 50 метра могат да се видят тези грохнали исполини. Като че ли по "Александровска" не минават нито кметове, нито архитекти, нито бизнесмени...
Днес обаче разговорът е за символа на града - Паметникът на свободата, издигнат от поборническо-опълченското дружество през 1909 година с пари от дарения и банкерите братя Стефан и Иван Симеонови. Архитект на този изключително красив монумент е флорентинецът Арналдо Дзоки. След 114 години обаче прекрасният символ на Русе има нужда от реставрация.
Специалистът по съхраняване на архитектурното наследство Ясен Янков, разказва пред БНР:
"Има експертно становище от най-големия специалист по реставрация и опазване на каменни паметници на културата проф. Валентин Тодоров. Той отчита проблемите заради замърсения въздух и голямата температурна амплитуда в града... Не е в дълбочина инвазията в гранита, на около 2-3 мм от повърхността, но това ще създава проблеми във вътрешността... Ако не се направи нищо по паметника, инвазията на времето и атмосферните влияния ще продължи. Ако не се вземат мерки, процесът за реставрация ще се усложни и ще трябват много повече средства".
През август 2019 година е направено обследване и е представен цялостен проект за консервацията и реставрацията на Паметника на свободата. Общинските съветници от предишния мандат дори потвърждават с гласовете си, че общината може, а и трябва да задели 150 хиляди лева за съхраняването на монумента. При смяната на властта обаче приоритетите се сменят и бездействието е оставено да руши Паметника на свободата.
Ясно е, че град, в който историята и археологията са оставили своите богатства, иска повече богатство, за да ги съхрани. Понякога обаче е достатъчно желанието - пари се намират.
