Отварят ГКПП „Рудозем – Ксанти“ след 30 години чакане
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Движението тръгва с ограничение до 3.5 тона, а новите сгради на граничния пункт остават "паметник" на закъснялото строителство
Дългоочакваната пътна връзка между България и Гърция през Рудозем и Ксанти се отваря официално днес, слагайки край на сага, започнала още през 90-те години на миналия век. Церемонията по откриването на отсечката от гръцкото село Димарио до границата ще отпуши трафика, но с две съществени условности – забрана за камиони и липса на реален граничен контрол заради членството на страната в Шенген.
Завършването на строителството на гръцка територия, което беше основната пречка години наред, позволява физическото преминаване на автомобили. Според Областната администрация в Смолян, цитирана от БТА, събитието се организира от гръцките партньори от периферия Източна Македония и Тракия.
Икономически ефект с "спирачка"
Въпреки политическите заявки, че новият път ще стимулира икономическото развитие и бизнеса, реалността налага сериозни ограничения. Разрешеният трафик на този етап ще бъде само за автомобили до 3.5 тона. Това на практика изключва тежкотоварните превози и търговската логистика, оставяйки трасето предимно за туристически и лекотоварен трафик.
Парадоксът на "излишния" пункт
Най-голямата ирония на днешното откриване е съдбата на самия граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП). Изграден с мащабно европейско финансиране, комплексът беше проектиран да обслужва паспортен и митнически контрол.
"След влизането ни в Шенгенското пространство през 2025 г., изграденият с европейско финансиране ГКПП „Рудозем – Ксанти“ стана излишен преди още да бъде въведен в експлоатация", се посочва в информацията.
Така модерната инфраструктура, която чакаше с години гръцките багери да стигнат до браздата, сега се превръща в скъпоструващ архитектурен фон за свободно преминаващите автомобили. Свободното движение без граничен контрол става факт едва сега, след като физическата пречка при Димарио е отстранена.
Инцидентното забавяне на строителството от гръцка страна доведе до ситуация, в която България инвестира средства и готовност в обект, чиято основна функция отпадна точно преди лентата да бъде срязана.






















