Древен пожар овъглил и запазил храната непокътната

Археолози откриха осем запазени хляба от ранната бронзова епоха на приблизително 5000 години по време на разкопки на хълма Сейитомер в западната турска провинция Кютахия, съобщават от специализираното издание Arkeonews. Уникалната находка е намерена в руините на древно помещение заедно с останки от пшеница и леща, а оцеляването на храната през хилядолетията се дължи на пожар, който овъглил продуктите и спрял тяхното гниене.

Пожарът, който запечата древния килер

Проучванията на обекта се ръководят от Дирекцията на музея в Кютахия. Още през 2025 година екипът разкрива в една от стаите древна печка и следи от дървен рафт, монтиран по протежение на стената. Именно на пода между краката на тази конструкция археолозите попадат на осемте овъглени хляба, заобиколени от разпръснато зърно и бобови култури.

Според директора на музея в Кютахия и ръководител на разкопките Севги Гюрдал рафтът е служел за съхранение на вече изпечения хляб и други селскостопански провизии. Избухналият в древността пламък е подкопал конструкцията, тя се е срутила и е разпиляла храната по земята. Парадоксално, точно това бедствие е съхранило находката до наши дни. Интензивната топлина е карбонизирала тестените изделия и зърното, което е попречило на микроорганизмите да ги разградят в почвата. Присъствието на сурови култури редом с готовата храна доказва, че стаята е изпълнявала двойна функция — едновременно на кухня за готвене и на домашен килер за запаси.

Лабораторните анализи на находките все още продължават и резултатите от тях не са публично оповестени. Засега учените не могат да кажат с точност каква е била първоначалната форма на хлябовете, по каква рецепта са замесени и каква технология на печене са използвали древните жители.

Хилядолетия живот на хълма Сейитомер

Хълмът Сейитомер се издига на около 25 километра северозападно от централната част на град Кютахия и е сред най-дълго обитаваните селищни могили в цяла Анатолия. Животът на това място започва още през третото хилядолетие преди новата ера. В хода на проучванията специалистите разкриват богати културни пластове от ранната и средната бронзова епоха, както и по-късни следи от ахеменидския, елинистическия и римския период.

Разкритите основи на сгради дават ясна представа как древните общности са планирали домовете си и как са организирали всекидневието си. През 2026 година изследователката Семра Кайгъсиз публикува в научното списание за социални науки на университета Думлупинар специален труд, посветен на архитектурата от средната бронзова епоха и специфичната конструкция на вратите в селището. В разработката се акцентира върху изключителната стойност на овъглените дървени детайли, оцелели на хълма. Новооткритите хлябове допълват тази картина, като позволяват на историците да видят не само как са изглеждали древните къщи отвън и отвътре, но и какво точно е присъствало на трапезата на техните обитатели.

Спасителни разкопки върху залежи от въглища

Мащабната работа на археолозите на хълма Сейитомер започва по спешност още през 1989 година. Причината е, че древното селище лежи директно върху голям пласт кафяви въглища, който е част от концесията на местна топлоелектрическа централа. За да не бъдат унищожени историческите ценности от добива на суровината, на терена стартират спасителни разкопки, в които през десетилетията се включват различни музейни екипи и специалисти от университета Думлупинар в Кютахия.

За близо четири десетилетия работа на терен учените са спасили и предали във фонда на музейната дирекция в Кютахия над 17 000 артефакта. Осемте древни хляба, заедно с овъглените семена от пшеница и леща, вече са изложени пред публика в Археологическия и минен музей в Кютахия.