Бившият вицепремиер предупреждава за опасна "дупка" в бюджета и скок на дълговете

Всеки работещ българин в частния сектор ще получава поне с 55 лева по-малко от началото на следващата година заради планираното увеличение на осигурителната вноска. Това предупреждение отправи бившият вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева в ефира на предаването "120 минути" по bTV. Според нея тежестта на новите мерки ще падне изцяло върху бизнеса и наетите в него, докато държавният апарат остава незасегнат.

Неравнопоставеност между секторите

"От догодина всеки работещ ще получава поне с 55 лева по-малко заради увеличението на осигурителната вноска. Това не важи за държавните служители, служителите в съдебната система, всички служители в МВР и всички военнослужещи", заяви Лидия Шулева, цитирана от bTV.

Тя изнесе тревожни данни за съотношението между хората, които реално генерират продукта в икономиката, и тези, които са на бюджетна издръжка. Според нейните изчисления, едва 1 880 000 души, заети в реалния бизнес, трябва да издържат със своите данъци и осигуровки армия от 700 000 чиновници и 2 000 000 пенсионери.

"На един работещ се пада по един и половина, който те трябва да издържат със своите доходи", поясни бившият социален министър

Заплатите на чиновниците изпреварват бизнеса

Шулева обърна внимание на парадокса, че средната заплата в бюджетната сфера вече е със 150 лева по-висока от тази в частния сектор. Въпреки това, държавата планира нови, драстични увеличения на възнагражденията за администрацията, които не отговарят на икономическата реалност.

"Взимаме от всеки работещ в частния сектор по 55 лева, но увеличаваме с едни много големи проценти, несъответстващи на инфлацията за тази година, заплатите в публичния сектор. Задава се въпросът докога този работещ българин ще може да издържи на всичко това", коментира Шулева.

Тя посочи, че в определени държавни сектори се предвиждат скокове на заплатите с 18%, 125% и дори 150%.

Краят на финансовата дисциплин

Бившият вицепремиер изрази силно безпокойство от изоставянето на строгата фискална политика, която България е следвала през последните близо три десетилетия. До 2024 година страната е поддържала бюджетен дефицит до 3% и държавни разходи под 40% от Брутния вътрешен продукт (БВП).

Ситуацията обаче рязко се влошава. За 2025 година разходите се очаква да набъбнат до 44% от БВП, а държавният дълг да скочи от 10 милиарда лева през 2024 година на 18 милиарда през 2025 година. Прогнозата за 2026 година е още по-мрачна – 21 милиарда лева дълг и разходи, гонещи 46% от БВП.

"2024 година плащахме 400 милиона за лихви. Така както вървят нещата, през 2028 година ще плащаме 1,8 милиарда за лихви", предупреди Шулева.

Скритият дефицит през Банката за развитие

Особено остра критика Лидия Шулева отправи към опитите за прикриване на реалния бюджетен дефицит чрез счетоводни операции през Българската банка за развитие (ББР). Според нея, планът за наливане на 4 милиарда лева в банката, с които да се финансират държавни и общински предприятия без гаранция за възвръщаемост, е просто начин за заобикаляне на правилата.

"Всички икономисти казват, че дефицитът ще бъде най-малко 6, 7 или повече процента, особено ако се вземат предвид счетоводните хватки през Банката за развитие", заключи тя.