Заместник-кметът Златомира Стефанова постави проблема с разделената собственост върху речния бряг

Изграждане на малки градски пристани и понтони край центровете на дунавските градове, както и законови облекчения за речното плажуване и дивото къмпингуване у нас по румънски модел обсъдиха участниците в международната конференция „Туризъм, иновации и персонализирани услуги в Дунавския регион“, съобщават от пресцентъра на Община Русе. На форума в столичния Гранд хотел „Милениум“ заместник-кметът на крайдунавския град Златомира Стефанова представи малкия плавателен туризъм като работещо решение срещу честите летни засушавания, които блокират големите круизни кораби.

Събитието в София се проведе под егидата на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион (EUSDR) в рамките на Приоритетна област 3 „Култура и туризъм“ и беше открито от заместник-министъра на туризма проф. д-р Мариела Модева. Златомира Стефанова взе участие в панела „Културни преживявания: Да вдъхнем живот на наследството на Дунавския регион“ заедно с Недим Яшич от Регионалния департамент за Европа на Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism), ръководителя на международния проект Danube Ruralscapes към програмата Interreg Десислава Минчева-Йорданова и представители на дунавски институции.

Малките лодки срещу праговете и сушата

Климатичните промени и спадането на нивото на реката през лятото все по-често възпрепятстват плаването на големите пасажерски кораби. Като гъвкава и устойчива алтернатива за привличане на посетители Златомира Стефанова посочи развитието на туризма с малки плавателни съдове.

В подкрепа на тази теза тя даде пример с трансграничния воден парад „Два флага, една река“, който Община Русе организира на 27 юни тази година съвместно с Дан Балинт от румънската асоциация „Арпатия“. По време на празника за Деня на Дунав над 150 лодки и джетове преминаха в общо дефиле от румънския бряг при Гюргево под Дунав мост до Русенския кей, превръщайки инициативата в най-мащабното съвместно речно събитие по Долен Дунав.

„Парадът „Два флага, една река“ е доказателство, че Дунав може да свързва хора, общности и туристически дестинации по начин, който големите инфраструктурни проекти невинаги постигат. Събитието показа потенциала на малкия плавателен туризъм да преодолява ограниченията на ниските води, да създава персонализирани преживявания и да превръща реката в живо пространство за срещи, култура и сътрудничество между България и Румъния“, заяви Златомира Стефанова.

Трите посоки за съживяване на брега

По време на дискусията българските и международните експерти се обединиха около позицията, че реалното живо наследство на реката са местните хора и крайбрежните общности — подход, който вече се прилага и в пилотните дунавски селища по проекта Danube Ruralscapes. За да работи целогодишно, концепцията за цялостен речен туризъм трябва да развива едновременно три основни направления.

Първото направление обхваща преживяванията по суша в близост до брега чрез културни забележителности, музеи, винени и кулинарни турове, както и крайречни веломаршрути. Втората посока включва активностите в самата вода — от класическите круизни пътувания до регати, водомоторни спортове, разходки с лодки и джетове. Третият стълб са мащабните крайбрежни и водни фестивали, които привличат реален поток от туристи към дунавските градове.

„Тухлената стена“ между държавата и общините

За да се превърнат тези идеи в реална икономика по българския бряг, участниците във форума очертаха няколко спешни стъпки. Наред с изграждането на понтони близо до градските центрове и облекчаването на режимите за плажуване и къмпингуване край реката, ключово остава целенасоченото насочване на средства от европейските програми към речния туризъм.

По време на срещата беше поставен и един от най-тежките административни проблеми пред крайдунавските градове у нас — така наречената „тухлена стена“ пред местната власт. Става въпрос за разпокъсаната собственост между държавните ведомства, пристанищната инфраструктура и общините, която години наред блокира инвестициите и не позволява на градовете да стопанисват и облагородяват пълноценно собствения си речен бряг.