Над 8 хиляди деца годишно преминават през остаряла система от 1958 година

България продължава да е една от последните страни в Европейския съюз без работеща система за детско правосъдие, която да защитава и подпомага децата в конфликт със закона. Над 8 хиляди деца годишно преминават през система, която се основава на закон от 1958 година и не отговаря на съвременните нужди на обществото.

"Системата трудно различава малолетен извършител от дете в беда. Праща ги в едни и същи институции, в които няма нито възпитание, нито реформа", обясни заместник-министърът на правосъдието Михаела Мечкунова в предаването "Директно" на Bulgaria ON AIR.

Проблемът се корени в липсата на специализирани съдии, защита и подходящи институции за работа с малолетни извършители. Вместо синя стая, децата попадат в съдебни зали. Вместо разговор, те преминават през разпити.

Реформата чака от години

"Проблем е реформата, която чакаме от години. Детското правосъдие у нас не е просто остаряло. То може да е риск," каза Георги Еленков от Националната мрежа за децата.

Експертите предупреждават, че действащата система не може да разпознае адекватно децата с проблемно поведение и не предвижда подходящи мерки за подкрепа. Това води до рецидив и по-нататъшна криминализация на уязвимите деца.

Европейска осъдба за остарелия закон

През 2017 година Европейският съд по правата на човека осъди България заради остарелия Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни от 1958 година. Съдът постанови, че българската държава не може да настанява непълнолетни в домове за временно настаняване без те да имат право да обжалват тази мярка.

Въпреки това, реформата продължава да се отлага. В Министерството на правосъдието отлежава проект за нов закон за детско правосъдие, първоначалният вариант на който е изготвен още през 2016 година.

Необходими спешни промени

Специалистите настояват за цялостна реформа, която да включва специализирани съдилища, обучени магистрати и възстановителни практики. Необходими са и нови институции, които да работят с превенция и подкрепа, а не само с наказания.

"Ако държавата беше поела дългосрочен, съществен ангажимент, и ако имаше политическа воля за реформа в областта на детското правосъдие, всички тези животи – на децата-извършители, на жертвите и семействата им, нямаше да бъдат засегнати," подчерта Националната мрежа за децата.

България дължи на своите деца система, която да ги защитава, а не да ги наказва. Всеки ден без реформа означава още деца, чието детство и бъдеще се губят в остарялата машина на неефективното правосъдие.