Всеки трети наш сънародник зад граница разчита на германската държава

Над 103 000 български граждани получават социални помощи в Германия към април 2026 година, което представлява близо 34% от цялата ни общност в страната, съобщават германските социални служби. Този висок процент отрежда на България категоричното първо място сред всички държави членки на Европейския съюз по дял на граждани, подпомагани от германската социална система. Общите разходи на Берлин за този тип подкрепа, известна като Бюргергелд, надхвърлят 41 милиарда евро годишно, а общият социален бюджет на страната достига 1,3 трилиона евро.

Драстична разлика със съседните държави

Въпреки че по общ брой получатели на помощи гражданите от страни извън Европейския съюз, като Украйна, Сирия и Афганистан, водят статистиката, България остава абсолютен лидер в рамките на европейската общност.

Сравнението със съседна Румъния показва сериозни структурни разминавания:

• България: 34% от живеещите в Германия българи получават помощи (над 103 000 души), докато работещите са едва около 195 000.

• Румъния: Едва 12% от румънците разчитат на Бюргергелд (около 77 000 души), докато в същото време над половин милион румънски граждани са напълно заети на германския трудов пазар.

• Полша: Едва 7,9% от полската общност получава социални помощи, като над 500 000 поляци работят активно в страната.

Как функционира германският Бюргергелд

Социалната програма Бюргергелд е създадена като основна защитна мрежа за хора, чиито доходи не достигат за покриване на екзистенциалния минимум. Тя се отпуска по строго определени критерии:

• Напълно безработни лица или работещи с критично ниски възнаграждения получават базова месечна сума от 563 евро за самотен гражданин.

• Федералната държава поема изцяло допълнителните разходи за наем на жилище и задължителното здравно осигуряване.

• Помощта се явява доплащане до необходимия законов минимум, когато официалната заплата е твърде ниска.

Схеми на черно и фиктивни договори

Сериозният дял на получателите сред българските граждани обаче се свързва и с разкрити от германските разследващи органи организирани измами със социалната система. Схемите най-често оперират чрез злоупотреба с трудовото законодателство.

Организатори привличат работници, като им осигуряват фиктивни договори за така наречения "миниджоб", където месечното възнаграждение е ограничено по закон до 603 евро. При тези условия работниците автоматично придобиват право да кандидатстват за Бюргергелд, с което държавата да доплати разликата за издръжка. На практика реалните доходи често се изплащат на черно, а част от отпуснатите държавни помощи се предават обратно на организаторите на схемата. Тези разкрития разпалиха сериозни политически дебати в Германия за въвеждането на драстично по-строг контрол над трудовия пазар и чуждестранните работници.