Важни инфраструктурни проекти чакат с десетилетия

България се превърна в заложник на безкрайни екологични процедури, които блокират жизненоважни инфраструктурни проекти за развитието на страната. Под натиска на зелените неправителствени организации, у нас е създадено законодателство, което позволява процедурите по екологични оценки и оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС) да се проточват с години, а в някои случаи и с десетилетия, пише ekonovini.bg.

Рекордьори по забавяне

Емблематичен пример е автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле, чиято екологична оценка продължи близо 20 години. Подобна е съдбата и на тунела под връх Шипка, който повече от две десетилетия остава само на хартия. В същото положение са тунел "Петрохан", автомагистрала "Черно море" и изключително важната за чистотата на въздуха в столицата автомагистрала "Рила".

България - европейски рекордьор по "Натура"

Под натиска на екологичните организации, България се превърна в европейски рекордьор по защитени зони "Натура" - над 35% от територията на страната, при средно ниво за Европа под 18%. Общо 340 защитени зони за птици и местообитания покриват площ от 41 000 квадратни километра. От 2007 година досега за екология и биоразнообразие са похарчени близо 2 милиарда лева без видим резултат.

Гърция показа решението

"Няма държава в Европа с толкова дълги бюрократични екологични процедури, както е в нашата", пише ekonovini.bg. До COVID кризата подобна ситуация имаше в Гърция, но южната ни съседка взе спешни мерки и намали сроковете до 5 месеца. Наскоро и Швейцария, чрез референдум, даде приоритет на икономическото развитие пред екологичните ограничения.

Зелената хватка върху властта

През 2022 година екологичните организации получиха безпрецедентна власт. Борислав Сандов оглави Министерството на околната среда и водите и зае поста вицепремиер по климата - "измислена длъжност, за да се задоволят неговото его и амбициите на зелените за власт и пари. Само за 8 месеца в МОСВ Сандов и Белев направиха такива бели, че ще отнеме години да се оправят щетите от тях."

Двуинстанционното обжалване - инструмент за натиск

Основният инструмент за блокиране на проектите е възможността за двуинстанционно обжалване на екологичните оценки и ОВОС. През 2017 година правителството успя да ограничи тази практика до една инстанция - Върховния административен съд, със срок за произнасяне до 6 месеца. През юни 2022 година обаче, под ръководството на Борислав Сандов, двуинстанционното обжалване беше възстановено с влизане в сила от 1 юли 2024 година.

Президентско вето срещу националния интерес

През април 2024 година Народното събрание направи опит да върне едноинстанционното обжалване, но президентът Румен Радев наложи вето върху промените. Според ekonovini.bg, това решение не защитава националния интерес и ще задълбочи проблемите с изграждането на стратегическа инфраструктура.

Спешни мерки са наложителни

Експертите призовават Министерският съвет и премиерът Росен Желязков да предложат спешни промени в Закона за опазване на околната среда. В противен случай, България рискува да остане "държавата с най-малко магистрали и най-много жертви на пътя в Европейския съюз. Страшно, срамно и унизително".