Ние сме български граждани от ромски произход

5

Най-труден ми бе латинският, признава бъдещата акушерка

„Ох, отдъхнах си!“, казва Магдалена. Младата жена е на 29 години. Приключи съвсем наскоро с държавните си изпити в сливенския филиал на Медицинския университет – Варна. Вече е акушерка. Випускът й ще получи дипломите си на официална церемония в края на септември, пише "Труд".

Ще пристигне академичното ръководство, ще има тоги, студентски химн, клетва. Ще прочетат имената на завършилите, сред тях – и нейното: „Магдалена Симеонова“.

Тя е първата и единствена висшистка през последните 30 години от ромския квартал в Сливен.

Мястото на квартала е било избрано преди десетилетия така, сякаш е задният двор на града: отдалечено от центъра, зад ограда от панели. Маги пък е израснала в най-бедната, южна част на 30-хилядното гето „Надежда“. Тази част пък е нещо като задния двор на задния двор. От там надеждата е избягала с еднопосочен билет. На една дълга и на това отгоре – затапена от едната страна кална улица живеят „голите“ цигани. Улицата иначе носи геройското име на хайдутина Кара Кольо, дясната ръка на Индже войвода. Магдалена и мъжът й Стефан успяха да предизвикат много вълнения на улицата, в целия квартал и отвъд панелените му огради.

Била едва 14-годишна, когато се оженили. Факт.

Задомяването на тази възраст не е изключение за улицата им, традиция било. Родителите й се дърпали, била твърде малка. На нея й се искало да учи, била отличничка. Но повече от всичко й се искало, ако ще става съпруга, да е на Стефан. Пак според същите тези традиции, можело и насила да го оженят за друга, защото вече бил на 19 години.

„В края на краищата, много се обичахме“, отбелязва тя.

Заживели при родителите му. Децата не се появили веднага – сега момчетата им са на 9 и на 6 г. В началото таткото работел във фирмата за чистота. За 240 лева. Не можел да си намери по-добра работа, защото си останал с основното образование.

„И реших да се запиша да уча, вечерно. Казах си: щом моят баща завърши средното си образование на 46 години, аз ли няма да мога!?“, разказва усмихнат той. Междувременно направил тайно подарък на жена си. Записал и нея, без да й каже. Знаел колко иска да учи. И така тя, майката на две деца, влязла отново в класната стая. Училището й се намира в другия край на града. Удобен транспорт няма.

„Понякога се е налагало да ползваме такси, което ни затрудняваше финансово. Понякога пък пропусках последните часове, защото в 8-9 вечерта трябваше да съм вкъщи, имам си дечица“, спомня си тя. Справили се.

Стефан започнал работа в завода за автомобилно оборудване „Язаки“. А Маги? Един ден отишли при тогавашния кметски наместник Румен Бъчваров.

„Казаха, че тя иска да посещава кандидат-студентски курс“, разказваше тогава Бъчваров. Но успели да спестят само 70 лева, а били необходими още толкова. „Може ли някой да помогне?“, питали те. Можело. Бъчваров съдействал. На изпита шашнала дори самата себе си. Изкарала оценка 5,25! Била сред първите приети.

„Акушерката Фани Пачанова има голям принос за решението ми да продължа образованието си, тя ме амбицира“, признава Маги. Фани е сред доброволките на Центъра за детско и майчино здраве към УНИЦЕФ, които от много време насам посещават квартал „Надежда“, за да помагат на младите майки и да ги обучават как да се грижат за бебетата си. Така се запознали с нея, а по-късно и с ръководителката на центъра Лилка Колева.

Равносметката до тук се оказала следната: Маги се омъжила още дете, станала майка, на 25 години завършила средното си образование и станала студентка. Влязла в Медицинския университет, както се казва, през парадния вход. През парадния вход ли?

„Хм. Радостта ми беше огромна, но и стресът – също“, навежда глава тя. Първо, заради парите. Със Стефан взели назаем 400 лева за първата семестриална такса, но трябвало да ги върнат. Помогнала й сливенската адвокатка Магдалена Данчева. Прочела в „Труд“ за ромското момиче от гетото, което ще става висшистка. И й дала сумата за семестъра.

„Адвокат Данчева е специална личност за мен. Информирана съм, че тя помага на много хора. Но най-важното е, че ми показа колко доброта има и от „другата страна“, заявява Маги.

„Другата страна“ е животът извън гетото, българите и техният непознат свят.

„В квартала сме изолирани. Оградени и в преносния смисъл. Все още има хора, които през живота си почти не са излизали „навън“. Може да се срещнат и деца, които не са виждали дръвчета“, обяснява семейството. Маги попаднала под двойна преса.

От една страна, това затворено общество я осъдило. Вярно, някои съкварталци се възхищавали, че тяхно момиче ще учи във ВУЗ. Други обаче я заклеймили: щяла да си зареже децата, мъжа си и да пропадне. Накратко, финансовите тревоги за семестриалните такси били отпаднали с много труд от нейна страна. Неправителствени организации отпуснали средства, но срещу строга отчетност и задължително изискване за успех, не по-нисък от 4,50. Иначе – край! Нейният успех било около 5, една година – 4,92, друга – 5,10…

„По този повод искам да кажа на тези, които се възмущават колко пари ей, така отишли при ромите, че грешат. Аз се борих и вярвам, че не е било напразно“, подчертава тя.

„Питате кое ми е било най-трудно. Латинският език! Но по-трудна от него обаче се оказа комуникацията в една напълно нова среда. Страхувах се, че колкото и да се старая, колкото и да давам от себе си, хората ще имат отношение към мен заради моя етнос, тъй като не го харесват, а някои направо го мразят“, обяснява тя.

Със Стефан успели да сбъднат още една мечта: дом извън квартала, за да осигурят по-добро бъдеще на децата си. Трябвало да напуснат и по друга съвсем битова причина.

„Ами в „Надежда“ е много шумно!“, вдига рамене тя. Принудила се да се подготвя за часовете и да учи за изпити само късно нощем, когато кварталът утихне. За да не буди децата и съпруга си, сядала на пода с фенерче и така четяла. Затова още, докато била във втори курс, подали документи за общинско жилище под наем. Одобрили ги. Дали им двустаен апартамент в големия жилищен комплекс „Сини камъни“, в блок в края на Сливен. Заварили скъсани балатуми, мръсни стени и дупки в изгнилата дървена дограма. Нанесли се веднага. Без капризи и претенции. Взели отново заем, запушили пролуките, изчистили, подредили. През прозорците им се виждат Сините скали, червените покриви във вилната зона, зелените корони на овощните градини.

„О! И през зимата, когато всичко стане бяло, гледката е разкошна!“, уверява семейството.

„Често се връщам назад и си давам сметка, че Бог ми е изпращал точните хора, на точното място. Камелия Грозева, една безкрайно милосърдна жена! Иван Иванов от София, д-р Стефан Панайотов от Сливен и неговите здравни медиатори, които винаги са били насреща, зам. кметът Пепа Чиликова. Чак ме е страх да не пропусна някого… Наши приятели казват, че Сливен им бил малък и ще бягат в чужбина. Ама как ще е малък!? Той е един необятен свят! Разбира се, връзката ни с „Надежда“ никога няма как да бъде прекъсната. Решили сме със Стефан да направим всичко, за да влезе повече светлина там“, емоционално обяснява тя.

Маги и мъжът й ходят при близките си почти всеки ден, тя е доброволка като медицинско лице. Създали Майчин център, за да помогнат на младите майки, да обучат децата им на български език, да разпознават цветовете…В началото идвали и свекървите им, за да надзирават.

„Доста свекърви успяхме да променим!“, отбелязва през смях. Още щом ги зърнели в квартала, започвали шеговито да им подвикват: „Българите“ пристигат!“.

Сред българите в новия квартал пък имало други реакции. Веднъж обвинително подвикнали на малкия й син: „Ти си циганин!“. Е, и? Маги и Стефан възпитават децата си така, както живеят: „Ние сме български граждани от ромски произход“.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 2
    2
    Минчо
    Дай Боже повече такива цигани. Успех на момичето.
  • 11
    1
    Gg
    Браво на момичето. Успех
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Ама защо все ми намигате?
- Съжалявам! Това е тик.
- Е, гадно е така! Аз вече се бях навила...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари