Ванина Кирова превръща опасни микроорганизми в изкуство

Лаборантката Ванина Кирова създава уникални художествени платна, използвайки живи патогенни бактерии вместо бои, съобщават от БТА. Творбите на внучката на градинар от Великотърновско са част от световното течение "Агар арт", а нейни картини вече жънат успехи на престижни международни конкурси и красят специализирани изложби у нас и в чужбина.

Ванина Кирова е родена в Плевен, но родовата ѝ история я свързва трайно със село Янтра, Великотърновско. Професионалният ѝ път започва в първата частна лаборатория у нас, основана от нейната майка, преминава през четиригодишен стаж в Ливан и работа в различни лечебни заведения в столицата. Към днешна дата тя е част от екипа на Лабораторията по микробиология към Националната кардиологична болница в София.

Невидимото изкуство в Петриева паничка

Техниката, с която Кирова експериментира, съчетава лабораторната наука с художествения усет. При метода "Агар арт" се използват живи микроорганизми, които се нанасят със стерилен инструмент върху специална хранителна среда.

„Повечето бактерии, с които рисувам, са патогенни, изолирани от различни човешки секрети. Но, разбира се, в природата и навсякъде около нас има доста бактерии и гъби, с които също би могло да се рисува и не са опасни, даже в една от картините ми – "Орхидеите на Ана", фонът е направен от локва от моята градина“, споделя лаборантката.

В момента на нанасяне върху платното бактериите са напълно прозрачни. Истинската картина се разкрива едва след като Петриевата паничка престои в инкубатор на 37 градуса в продължение на няколко дни. Тогава микроорганизмите се размножават милиони пъти и изграждат видимите цветове, форми и обеми.

Пробив на световната сцена

Първият ѝ досег с необичайното рисуване е през 2018 година, когато участва в роден конкурс с портрет на Винсент ван Гог и печели второ място. Година по-късно тя изпраща нова, по-усъвършенствана версия на същия портрет за световната надпревара на Американската асоциация на микробиолозите. Творбата попада в топ 5 на планетата и е публикувана в престижното списание "National Geographic".

Успехите ѝ на международната сцена продължават и през 2025 година, когато картината ѝ "Life in a cup" влиза в световния топ 10, а нейни платна стават част от изложба в Лос Анджелис. Само преди дни в столичната болница "Царица Йоанна – ИСУЛ" бе открита и първата ѝ самостоятелна експозиция в България, озаглавена "Връзката на медицината с изкуството".

„Последните години това изкуство постепенно получи голяма популярност благодарение на социалните мрежи. Широката аудитория извън медицинската практика започна да гледа по различен начин на тази материя. Целта ми е да покажа, че изкуството е навсякъде и това, че е невидимо и непознато, не го прави страшно“, обяснява Ванина Кирова.

Търновските корени и връзката с Австрия

Въпреки световните успехи, авторката не забравя своя произход и пази жива историята на своя дядо Христо Киров от великотърновското село Янтра. От 1930 до 1945 година той работи като градинар в австрийския град Клагенфурт, където развива собствени градини и доставя зеленчуци по домовете на местните жители.

Втората световна война принуждава бабата на Ванина да се прибере бременна в България. По-късно австрийските власти отказват достъп на Христо Киров да се върне в Клагенфурт. Той започва работа като миньор у нас, но загива трагично при трудова злополука в мината.

„Ще се радвам, ако мога да посетя местата, където той е живял, работил, продавал зеленчуци“, надява се днес неговата внучка, която продължава да развива своя необичаен талант на границата между науката и изкуството.