Историята на Царина Печева е невероятна, защото плевенчанката в продължение на години води битка с директор на училище, където синът й вече не учи. Жената обаче дава пример за това как един родител трябва да отстоява принципи не само заради собственото си дете, но заради всички деца.

Царина търси отговори на въпросите имат ли право чиновници да дискриминират малчуганите в училище и да налагат правила, лишени от логика, нарушаващи правото на мнение и Конвенцията за правата на детето.

А всичко тръгва от една най-обикновена училищна екскурзия, която, както стана и преди дни със столични деца в Испания, се превръща в кошмар... 

През 2010 г. синът на Царина е в 6-и клас в СОУ “Ив. Вазов”- гр. Плевен, управлявано от директора Димитър Митев. Ръководството на училището предлага екскурзия с туроператор, който ползва постоянно. Родители от класа на сина на Царина, между които и тя самата, проявяват недоволство, че ръководството не поема лична отговорност за безопасността на децата, а безрезервно приема условията на туроператора и прехвърля тази отговорност на... родителите. Хората се обединяват с общо мнение, че изискват повече сигурност за децата си, имайки предвид горчивия опит от злощастните случаи в Лим, Бяла, Бакърджик край Ямбол... Резултатът от родителското недоволство обаче ядосало директора Митев 

и се прехвърлило върху децата под формата на наказание

Митев декларира гласно, че “заради високите претенции” на родителите им лишава децата от 6 “а” клас от екскурзия. Въпреки молбите на учениците и желанието на родителите за диалог с ръководството на училището екскурзията се проваля. Шестокласниците са дълбоко разочаровани. Започва битка между родители, ученици, учители и ръководство, която, естествено, се прехвърля на гърба на най-уязвимите – децата. Взискателните родители, между които и Печева, са обвинени в... мнение! “Не искахме нищо повече от осигуряването на безопасни условия за пътуването на децата ни”, обяснява тя и решава да потърси отговор на въпросите защо се нарушава чл.13 от Конвенцията за правата на детето, а именно – правото му на мнение и свободното му изразяване.

Царина Печева изпраща гневно писмо до Държавната агенция за закрила на детето, оглавявана по онова време от Надя Шабани. В нея пише: “Директорът на училището Димитър Митев системно злоупотребява със служебното си положение. Учениците са наплашени и изпълняват сляпо всички негови заповеди. Микроклиматът сред децата е лош. Те просто нямат права!”. В жалбата си Печева описва конкретни примери, които създават потресаващо впечатление за взаимоотношенията между директор и ученици: как децата са били принудени да дават “показания” под формата на “писмени обяснения” защо са се “присмели” на съпругата на директора, която простирала на терасата им в блок срещу училището; как този въпрос е бил разискван в часа на класния ръководител; как в час по СИП в продължение на 20 минути директорът обиждал учениците от нарочения клас

“животни, живеещи в кочина” 

а по-късно разпоредил на учителите да пишат докладни до него за “всичко, ставащо в този клас”. Създадена била и интрига спрямо две деца от класа – момиченце с инициали Р. е трябвало да обяснява на съучениците си, че не е доносничело срещу тях, а момче с инициали И. било наказано “за уронване престижа на училището”. 

Шестима родители искат среща с директора за обяснение, но той не отива на нея. Изпраща учителка, която е същевременно и родител на дете от друг клас. “Двете с класната ръководителка на сина ми се нахвърлиха върху мен, че аз съм виновна, че с жалбата си съм предизвикала проверка от ДАЗД и де факто жалбата ми била “срещу класната”/?/, разказва Царина. Стиснах зъби и контрирах с други забележки от рода, че в бележниците на много от децата, не само на моя син, има дублирани бележки, които са невалидни, а също и че има разминаване между оценките в бележника и дневника на класа. Вместо да направят проверка на фактите, и двете учителки се нахвърлиха върху нас, че “не сме възпитали децата си”. В един момент срещата се превърна в скандал. Майката на Р. избухна и каза в прав текст, че 

дъщеря й е отделяна от класната Митова, за да пише срещу съучениците си

При това – срещу определени деца, които не са съгласни с методите на директора Митев. Бащата на момиченцето също бил разговарял да престанат с използването на детето за интригантски цели. 

Целта на тази “незабравима” родителска среща беше нищо повече от манипулация на родителите. Умишлено бе уронено достойнството на нашите деца – точно на тези, чиито родители изразявахме откровено мнението си по начин, контрастиращ на училищната “директива”!”, каза пред наш репортер Печева и отбеляза, че в друга жалба до ДАЗД е написала и как ръководството на даскалото се опитало да легализира отварянето на заведение към училището под названието “училищен стол”, като предварително направило допитване до малчуганите под формата на анкета с въпроса “Каква сума пари бихте отделили за разход за хранене?”. “За да се оправдаят за “маркетинговото” си проучване, на родителска среща набързо бяхме информирани, че училището нямало пари за ремонт на стола и затова помещението трябвало да бъде дадено под наем на “фирма за бързо хранене”, казва Печева и допълва, че веднага след първоначалните сигнали на родителите срещу туроператора на зеления телефон на МОМН 

директорът отворил война с децата, за да си отмъсти на родителите

Провалената екскурзия била най-малкото наказание за тях, защото започнали да ги притискат по всякаква линия чрез класната и другите им учители. 

Какъв е резултатът от жалбите на Царина Печева до Агенцията за закрила на детето, в които излага тези факти, обаче? Цитираме от становището на ДАЗД: “Не се установи заповед за забрана на екскурзия; Няма наложени наказания от директора на училището “лишаване от екскурзия”; Не са нарушени права на ученици;. Не е установено нарушение в системата на оценяване; Цитираните общи условия, предложени от туроператора, нямат задължителен характер; До момента директорът на училището няма наложени санкции и направени предписания от НАП и РИО; В училището има минимален брой конфликтни ситуации между ученици, учители и ръководство” и т.н., и т.н.

Такива са заключенията от “проверката”, отразени в писмо до жалбоподателката, без към него да се приложи докладът на експертите, извършили проверката. Най-потресаващ от всичко е изводът: “Уведомяването на институциите от ваша страна, които имат пряко отношение за разрешаването на поставените от вас въпроси за безопасно провеждане на ученическите екскурзии, е необходимо само в случаите на констатирани нарушения или при основателно съмнение за допуснати такива”. Излиза, че само ако има прецедент – примерно катастрофа или нещо друго нередно с децата, ще има достатъчно основания да бъдат сезирани институциите./?/ 

Печева се обръща към МОМН за изясняване на въпроси относно Наредбата за организиране и провеждане на ученически екскурзии и има ли права директорът на училище да издава такива наредби. Оттам й отговарят, че принципно нямало такава законова форма - директорът да издава наредби, и ако имало такава, тя била нищожен административен акт, но същевременно “нямало правна пречка директорът с вътрешно административен акт да възлага права и задължения на свои служители във връзка с организирането и провеждането на екскурзии, но не и под формата на нормативни актове”. /?/ Този формален отговор

амбицира Печева 

да напише жалба до Комисията за защита от дискриминация - упражнена ли е дискриминация по отношение правото на мнение на децата за безопасно пътуване и има ли нарушения във връзка с материалния закон? Жалбата й като законен представител на малолетно лице е оставена без уважение. Печева изисква от ДАЗД достъп до обществена информация за извършената от агенцията проверка. Оттам следва нареждане за частичен достъп – а именно предоставяне на Копие от констативния протокол, но й се отказва копие на доклада на комисията, извършила проверката. /?/

Следва жалба на Царина Печева до Административния съд в София, в която тя възразява срещу отказа на ДАЗД. От съда констатират, че жалбоподателката има право – че не е представен завършващ акт, с който да се е произнесъл председателят на ДАЗД, за да може да се обоснове оправдан правен извод. Решението на Административния съд е, че връща административната преписка на Агенцията за произнасяне съгласно закона. Осъжда ДАЗД да заплати на Царина Печева разходите по делото. Върховният административен съд оставя в сила това решение. 

Битката с институциите обаче не приключва. “Съдебните дела са две и едното продължава в Страсбург. Отстоявам принципи. Частният случай – нарушени права на моето дете, отдавна е без значение. Синът ми вече не учи в това училище, не е зависим от директора му, но има други деца, които учат и растат при такива вредни за израстването им като личности условия. И тази практика на убиване на свободата на мнение и на свободното му изразяване, принуждаването на деца и родители да се съгласяват с чиновническите безумия, е повсеместна в страната. Чиновници са свикнали да дискриминират децата ни под формата на измислени бездушни наредби и служебни своеволия. Сигурно волята ми да се боря с това накара адвокат Екимджиев да ме подкрепи безрезервно и почти безплатно да бъде мой адвокат в Страсбург”, казва Царина Печева. 

Автор: Еми МАРИЯНСКА