Днес бях в МОЛ Русе. Докато чаках на една пейка, очите ми съзряха тази жена! Простовато облечена със гуменки и онези плетените терлици, спомняте си ги нали? Всеки път като ходехте на село, баба ви ги даваше и ви ставаше едно топло, не само на краката, а и на душата! Разплаках се, не защото ми стана мъчно за женицата, а защото видях своята сиротна майка или баба след време! Догоних я, тя се спря и ме погледна с най-дълбоките небесно-сини очи на света! За Бога, тя беше сам самичка, без пари и без да има какво да яде! Сетих се веднага колко пари харчим за глупости, а тази баба нямаше какво да вечеря!

Жал ми е, жал ми е, че хората с възможности парадират с охолен живот, но те нямат най-важното качество….човечност!

Съжалявам, ако обиждам съсловието от заможни хора, но в живота си съм научена да казвам истината на хората в очите! Хванах я за ръка и докато слушах историята на живота й, я заведох до топлата витрина на "Едеа". Тя ми отказа, защото зодията й била Козирог, но това не ме спря, приятели! Макар да имах само 10-тина лева в мен и взех топла вечеря и обяд за другия ден! И не защото съм с добра душа, а защото един ден знам, че доброто ще се върне!

Замислете се колко хора срещате на ден, колко съдби летят във въздуха, колко любов, сълзи са изтрити между капките кислород, които дишаме! Ако можем да помогнем дори само на един човек, знам че това ще промени хода на времето в което живеем!

Споделете поста ми приятели, нека достигне до повече хора. Днес аз ѝ осигурих вечеря, утре може би ще сте Вие! Нека бъдем Хора! Благодаря Ви!

Йонка Александрова