В днешния мрачен ден, ви предлагаме едно поетично вдъхновение, от което със сигурност се нуждаете:

Не те избрах. Сърцето е виновно.

То никога не иска разрешение.

Ако се влюби – влюбва се…и толкова.

Сърцата имат свое мнение.

Понякога тъжи, че теб те няма.

Заравя се и плаче. Като облак.

Сълзите му са светли. Като пяна.

И да ги спра не мога и…не мога.

Понякога се караме със него.

-Не го обичай ! -казвам му- Не трябва!

Но то ми се усмихва мълчаливо

и все не вярва и … не вярва…

-Ще те боли. – повтарям – Не обичай!

Безумие е да го правиш!

Не знаеш ли, че обичта ранява?

Или отново просто ти се страда…

Сърцето ми не слуша…И обича.

Не се сърди, че тебе е избрало.

Не иска нищо, нищичко за обичта си.

А просто се нуждае да я дава.