Редкият образец на възрожденската дърворезба обогати колекцията на института

Националният етнографски музей към БАН се сдоби с изключително ценен експонат – просфорен печат от края на деветнадесети и началото на двадесети век. Рядкото произведение на късновъзрожденската дърворезба изобразява свети Трифон и е запазено в отлично състояние, съобщават от културната институция.

Детайли на светогорския артефакт

Дървената просфора е с размери 14 на 14.4 сантиметра и се отличава с дълбок релеф и детайлна иконография. На лицевата част е гравиран ликът на свети Трифон, придружен от надпис на гръцки език. В дясната си ръка светецът държи косер – специфичен земеделски нож за рязане на лози, а в лявата стиска гега. Композицията е допълнена от кошница, пълна с плодове и житни класове.

Гърбът на артефакта представлява квадратна дръжка, която функционира като втори печат. Върху нея са изрязани традиционните инициали, означаващи "Иисус Христос Победи". Според експертите фината орнаментация и гръцките надписи сочат към манастирски произход на предмета, най-вероятно от Света гора. Отличното му състояние подсказва, че печатът почти не е влизал в употреба през годините.

Историята на светеца лечител

Свети Трифон Апамейски е роден през трети век във фригийското село Комсада, разположено в пределите на тогавашна Римска империя. Той приема мъченическа смърт в името на християнската вяра по време на управлението на император Деций Траян.

В християнския свят фигурата му е почитана едновременно като мъченик и светец лечител. На Балканския полуостров паметта му традиционно се отбелязва на 14 февруари, като празникът е дълбоко вкоренен в църковно-народния календар.

Обредност и лозарски традиции

Денят на свети Трифон е известен сред народа с множество колоритни имена като "Зарезан", "Трифон рижач", "Трифон винопиец" и "Трифон чипият". Честванията се отличават със силна драматичност и запазена древна обредност. Празникът продължава да се отбелязва повсеместно във всички български региони с традиции в лозарството и винопроизводството.