Освен, че се зарязват лозята, днес също така се "заплашват" овошките, които не раждат

Днес, 1 февруари православната църква чества паметта на свети Великомъченик Трифон. Почитан като покровител на лозарите и винарите, светецът събира около трапезата хиляди българи, които спазват вековната традиция на Трифон Зарезан. Макар в много райони празникът да се отбелязва по стар стил на 14 февруари, днешният ден поставя началото на трудовата година в лозарския сектор.

Ритуалът на зарязването

Народният празник се нарича още Трихун, Трифко, Трифон пияница или Трифон чипия, поради общоизвестната легенда за светеца, който отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите. Отколешни времена българите почитат св. Трифон като покровител на лозарството и винарството. В деня на неговия празник се извършва ритуалното зарязване на лозята.

В ранните часове на деня стопаните се отправят към лозовите масиви, за да извършат обредното зарязване. Според традицията, всеки лозар се обръща към слънцето, прекръства се и отрязва първите три пръчки от лозата. Мястото се полива с червено вино, светена вода и пепел, запазена от трапезата на Бъдни вечер.

Едва след това започва зарязването на лозите. След като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби и гуляи. Преди да седнат на общата трапеза насред лозята, те си избират "цар", когото наричат с името Трифон.

Вярва се, че ако царят и мъжете не си попийнат добре, реколтата от грозде и вино няма да бъде достатъчна. Изборът на "цар" на празника остава централен елемент, като той е длъжен да благослови лозята за берекет през цялата година.

Във връзка с обредното зарязване на лозите е възникнала и практиката на Трифоновден да се заплашват плодните дървета, които не раждат. В ранно утро на празника, още преди да е изгряло слънцето, двама души отиват при дървото. Единият - обикновено стопанинът, замахва с брадвата и заплашва с думи фиданката, че ще я отсече. Другият го възпира да стори това, като го убеждава, че през тази година дръвчето ще даде плод.

Символика и трапеза

Празничната трапеза на Трифоновден е строго регламентирана от народния обичай. Задължително се приготвя прясна питка, украсена с лозови мотиви, и пълнена кокошка. Във вълнена торба мъжете носят и бъклица с най-доброто вино от миналогодишната реколта.

Следващите два дни, известни като "трифунци", са посветени на защитата на добитъка. Според народните поверия, жените не трябва да използват ножици, не плетат, не предат и не шият, за да остане "затворена устата на вълка" през зимата. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.

Имен ден празнуват: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Секул, Маламка.